ЕС отваря врати за нови проучвания на петрол и газ
Европейските държави постепенно преосмислят дългогодишната си съпротива към проучванията за петрол и природен газ – тенденция, която се очертава все по-ясно след енергийната криза от 2022 г. Доскоро водени основно от екологични съображения и амбициозни климатични цели, редица правителства започват да възприемат по-прагматичен подход, поставяйки акцент върху енергийната сигурност и намаляването на зависимостта от внос. Анализаторът на Ройтерс Рон Бусо описва тази промяна като постепенно отстъпление от идеята за пълно отказване от изкопаемите горива – поне в краткосрочен и средносрочен план.
В Гърция тенденцията вече е видима на практика. През ноември страната издаде първото за близо четири десетилетия разрешително за нови проучвания за петрол и газ – проект на консорциум между Exxon Mobil, Energean и Helleniq Energy в Йонийско море. Очаква се първите сондажи да започнат още в края на 2026 или началото на 2027 г. Според представители на Energean в страната е настъпила ясна промяна в отношението: собственият добив се разглежда като стратегически инструмент за енергийна сигурност, а потенциалът за износ към други европейски пазари става ключов мотив, въпреки че вътрешното потребление на газ е сравнително малко – около 6 млрд. куб. м годишно.
Италия също се подготвя да възобнови проучванията в своите крайбрежни зони. Правителството на Джорджа Мелони планира да отключи блокираните от 2019 г. проекти, мотивирано от необходимостта страната да укрепи собствените си енергийни ресурси. Във Великобритания пък властите смекчиха строгите ограничения за нови дейности в Северно море, като позволиха увеличаване на добива в съществуващите полета. До 2026 г. могат да бъдат отворени и две нови зони за проучвания – сигнал, че Лондон също преосмисля зависимостта си от външни доставчици.
Промяна се наблюдава и в Централна Европа. В Полша оптимизмът се засилва след откриването на ново значимо находище на петрол по-рано тази година, което подхранва надеждите страната да разшири местния добив и да намали зависимостта си от чужди енергийни пазари.
Статистиката подчертава сериозността на предизвикателството. Според Евростат държавите от ЕС покриват около 85% от потреблението си на природен газ чрез внос – рязък контраст с 90-те години, когато зависимостта е била едва около 50%, поради далеч по-силен вътрешен добив. Дългогодишната зависимост от руски газ, ясно проявила се като уязвимост след началото на войната в Украйна, допълнително ускорява промяната в европейското мислене.
Така Европа постепенно се насочва към по-балансиран подход: стремежът към декарбонизация остава, но паралелно с него континентът възражда интереса си към собствените изкопаеми ресурси като инструмент за стабилност, предвидимост и стратегическа автономия.
