От 1586 до 5512 лв.: Разликите в заплатите по сектори остават огромни
Средната работна заплата в България през третото тримесечие на 2025 г. достига 2549 лв., показват данни на социалното министерство. Това представлява увеличение от 12% спрямо същия период на предходната година и леко понижение от 0,9% на тримесечна база. Броят на наетите по трудови и служебни правоотношения достига 2,36 млн. души, което е ръст от 1,3% за година.
Разликите в заплащането между отделните икономически дейности остават значителни. В осем сектора средните възнаграждения надхвърлят националното равнище, като там работят около 34,3% от всички заети. Най-високи са доходите в сферата на информационните технологии, комуникациите и творческите индустрии, където средната заплата достига 5512 лв. Годишният ръст в сектора е 7,5%.
Финансовите и застрахователните дейности също остават сред най-високоплатените, със средна заплата от 3716 лв. и увеличение от 14% за година. Следват енергетиката с 3539 лв., професионалните дейности и научните изследвания с 3460 лв., както и държавното управление, където възнагражденията достигат 3088 лв. Сериозни ръстове се наблюдават и в добивната промишленост, образованието и здравеопазването.
В същото време 65,7% от наетите работят в сектори, в които средните възнаграждения остават под средното за страната. Най-нископлатени остават хотелите и ресторантите със средна заплата от 1586 лв. Секторите селско стопанство, ВиК услуги, строителство, търговия и транспорт също остават под линията от 2200 лв.
В обществения сектор средната заплата достига 2662 лв., което е ръст от 14,2% на годишна база. Броят на наетите се увеличава с 1,8%, като се отчита трайно покачване на заплащането в ключови публични дейности като образование, здравеопазване и държавно управление.
Колективните трудови договори все по-осезаемо влияят върху динамиката на възнагражденията. Над 60% от действащите КТД включват договорена минимална работна заплата на ниво предприятие, а в почти една четвърт от тях тя е по-висока от националната. В частния сектор делът на договорена фирмена минимална заплата е 61,1%, като в 46,1% от случаите тя надхвърля държавно определената МРЗ.
Особено показателен е контрастът между национални и чуждестранни предприятия. Докато едва 23,3% от българските фирми договарят по-висока МРЗ от националната, при чуждестранните компании делът достига 62,7%. Най-високи нива на договаряне се срещат в енергетиката – 83,3% от КТД предвиждат наднационална минимална заплата.
Средната договорена МРЗ по колективни договори достига 1274,46 лв., което е с 18,3% над националната МРЗ от 1077 лв. В частния сектор тя е 1328,12 лв., а в обществения – 1245,38 лв. Най-високата договорена минимална заплата е отчетена в сектора на недвижимите имоти – 1507,80 лв., докато област Перник се откроява с най-висока регионална фирмена МРЗ от 1581,60 лв.
Данните потвърждават, че поляризацията в доходите между отделните сектори продължава, като водещите индустрии значително изпреварват нископлатените услуги. В същото време колективното договаряне се утвърждава като ключов инструмент за повишаване на минималните възнаграждения и ограничаване на разликите между предприятия и региони.
