Европейската комисия (ЕК) заведе дело срещу България в Съда на Европейския съюз заради неспазване на евродиректива, свързана с новите правила за пътното таксуване. Страната ни не е въвела изискванията на директива от 2022 г., която задължава държавите членки да включат в системите си за пътни такси не само разстоянието или времето на пътуване, но и екологичните вреди, причинени от превозните средства — като емисии на въглероден диоксид, шумово замърсяване и задръствания.
Въпреки че крайният срок за въвеждане на промените изтече на 25 март 2024 г., България не е предприела необходимите законодателни действия. Макар и да е изпратила график за изпълнение, реални мерки не са приети. Това предизвиква острата реакция на ЕК, която освен иск пред съда настоява и за финансови санкции срещу страната ни. В подобна ситуация се намират и Гърция и Полша.
Съгласно новите европейски правила, се въвеждат два основни принципа: „потребителят плаща“ – т.е. разходите за пътната инфраструктура се поемат от участниците в движението, и „замърсителят плаща“ – според който външните щети за обществото, причинени от замърсяване, шум и задръствания, трябва да се покриват от самите замърсители. Това означава, че по-екологичните превозни средства, като електрическите автомобили, може да бъдат освободени от някои такси или да плащат по-ниски суми.
Обхватът на директивата включва не само тежкотоварните камиони, но и автобусите, леките коли и по-малките товарни превозни средства. За камионите се въвежда задължително таксуване според отделяните CO₂ емисии, което ще стимулира използването на по-чисти технологии в транспорта.
До 2030 г. винетките за леки автомобили трябва да бъдат изцяло заменени от тол система, базирана на изминато разстояние, а не на фиксиран период от време, както е в момента. Очаква се също въвеждане на допълнителна такса за справяне с негативните ефекти от задръстванията. Така се цели изграждане на по-ефективна, справедлива и ориентирана към устойчивост система за пътно таксуване.
Средствата, събрани от новите такси, ще трябва да се насочват към инвестиции в по-качествена пътна инфраструктура и зелени транспортни технологии, като част от политиката на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.
Тази реформа е част от по-широките усилия на Европейския съюз да намали вредните емисии от транспорта – сектор, който е един от най-големите замърсители в Европа. За България въвеждането на новия модел би означавало сериозни промени както в нормативната база, така и в технологичната инфраструктура – като изграждане на нови станции за отчитане на емисии, актуализиране на регистрите за автомобили и адаптиране на тол системата.
