Как европейската индустрия изостана с 20 години от китайската.
Европейският съюз е изправен пред тревожна реалност – силна зависимост от китайски доставки на стратегически суровини, които са критични за бъдещето на електромобилността, цифровизацията и зелената енергия. Изпълнителният директор на AMG Lithium, германецът Щефан Шерер, не крие разочарованието си: „Може направо да подадем молба да станем провинция на Китай“. Думите му отразяват дълбокото притеснение сред европейските индустриалци, че континентът изостава драматично в стратегически важната надпревара за контрол над суровините на бъдещето.
Шерер, химик по образование, оглавява първата европейска фабрика за литиев хидроксид – ключов компонент в батериите на електрическите автомобили. Въпреки потенциала, с който разполага производството в Германия, той е категоричен: „Ако ЕС не предприеме реални мерки и не въведе защитни механизми, ще бъдем тотално изместени от по-евтините и вече добре установени китайски алтернативи“. Според него, без промяна, дори климатичните цели на Съюза ще останат непостижими.
Въпреки уверенията на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че ЕС ще подкрепя местното производство, Шерер твърди, че на практика европейските компании са оставени сами на пазара, доминиран от китайски внос. Проблемът, по думите му, не се крие само във външни фактори като войната в Украйна, а в дълбоки структурни дефицити и стратегическо изоставане на Европа.
Той подчертава, че самият Запад е създал тази зависимост, като е възложил голяма част от производството и добива на ресурси на страни като Китай и Индия. Резултатът е глобален дисбаланс в снабдителните вериги и отслабване на индустриалната автономия на Европа.
Шерер отправя остра критика към новоприетия Закон за критичните суровини на ЕС (CRMA), предназначен да намали зависимостта от външни доставчици. „Този закон не задължава никого с нищо“, казва той, посочвайки липсата на обвързващи изисквания и стимули за добив на суровини в рамките на ЕС. В САЩ подходът е различен – там има ясно регламентирани минимални дялове на местно производство, подкрепени от финансови облекчения и насърчителна политика.
Китай – с две десетилетия преднина.
Според данните, цитирани от Шерер, Китай вече контролира около 60% от глобалното производство на литий и батерийни компоненти – стратегическо предимство, постигнато с дългосрочна визия и конкретни действия, започнали още през 2013 г. с инициативата „Един пояс, един път“. Европа, от друга страна, тепърва се опитва да наваксва.
Шерер не настоява за безусловни субсидии от страна на ЕС, а за временни мерки като мита, данъчни облекчения и контролиране на китайските инвестиции – например чрез условие за наемане на местна работна ръка. Той се позовава на успешния американски модел – Закона за намаляване на инфлацията, който стимулира потреблението на суровини, добити в САЩ, чрез преки данъчни и пазарни облекчения.
Положението се усложнява допълнително от текущите търговски преговори между ЕС и САЩ. Ако не се постигне споразумение до 9 юли, Брюксел е изправен пред риска от високи мита върху европейския износ – до 50% върху автомобилите, стоманата и алуминия. Това ще удари най-силно германската автомобилна индустрия, предупреждава Шерер: „Не можеш да чакаш Брюксел да вземе решения – трябва да действаш“.
Още един основен проблем е цената на енергията – в Германия тя е с 37% по-висока от средното за ЕС, според Евростат. Това поставя под заплаха цели сектори като стоманодобива, а гиганти като ThyssenKrupp вече алармират за опасност от преместване на производства извън Европа.
Какво предлага Шерер?
Временни защитни мита върху ключови компоненти. Данъчни стимули за добив и производство в ЕС. Контролирани инвестиции от Китай с изисквания за местни работници. Стратегически фокус върху индустрии с висока добавена стойност като автомобилостроенето.
Шерер завършва с ясно послание: Европа трябва да създаде условия за реална индустриална трансформация и да защити стратегическия си суверенитет. В противен случай не само ще изгуби конкурентоспособността си, но и ще се превърне в зависим геополитически играч в новия световен ред.
