В тази статия ще ви покажем сравнителен анализ за регулациите относно изграждането на соларни паркове в България, Германия, Франция и Нидерландия, със специален фокус върху типа земя, върху която е позволено или ограничено изграждането им.
В България регулациите за изграждане на соларни паркове са сравнително либерални, особено в контекста на последните изменения в законодателството.Тип земя: Позволено е изграждане на фотоволтаични инсталации върху земеделски земи от 5-а до 10-а категория, без необходимост от промяна на предназначението. Това разширение е ново – до скоро беше възможно само върху земи от 7-а до 10-а категория.За по-висококачествените земи (1-ва до 4-та категория), се изисква сложна процедура по промяна на предназначението, която често е затруднена или невъзможна. Проблеми: Има регистрирани случаи на манипулации с оценката на земите, при които плодородни парцели са били занижени на документи, за да се избегне необходимостта от промяна на предназначението. Допълнителни условия: Необходимо е да се осигури достъп до електропреносната мрежа и да се получи становище от РИОСВ, ако проектът засяга защитени зони.
Германия има добре структурирана и благоприятна нормативна уредба за слънчева енергия, която обаче стриктно регулира мястото и типа земя за инсталации.Тип земя: Основният фокус е върху покривни инсталации и неактивни площи (като депа за отпадъци, стари индустриални зони, край пътища и ЖП линии). За земеделски земи се допускат инсталации само при изпълнение на определени условия – например, ако се доказва, че се използват с нисък земеделски потенциал, или като част от агроволтаични системи. Агроволтаика: Подпомага се от държавата чрез субсидии, но трябва да бъде доказано, че енергията и земеделското производство могат да съжителстват, без компромис за добивите. Регулаторен орган: Всички проекти трябва да се съобразят с федералните и провинциални разпоредби, особено по Baugesetzbuch (строителния кодекс).
Франция залага на устойчиво и балансирано използване на земите, особено в контекста на агроволтаиката, и има едни от най-строгите изисквания в ЕС.Тип земя: Позволено е изграждане на соларни паркове на непродуктивни терени и покривни площи. За земеделски земи важат строги условия: Само ако се използват агроволтаични системи, т.е. съвместно отглеждане на култури и производство на ток. Панелите не могат да покриват повече от 40% от земята, и земеделският добив не трябва да пада под 90% спрямо контролна площ. Целта е да не се допуска превръщане на плодородна земя в енергийни зони. Закон № 2023-175: Укрепва тези принципи и насърчава инсталации основно върху покриви и индустриални обекти.
Нидерландия подхожда предпазливо към използването на земеделски терени за соларни паркове, поради острия недостиг на обработваема земя и гъстото население.Тип земя: Директно ограничава инсталирането на фотоволтаици върху земеделски земи, особено продуктивни. Основната насока е към покривни системи върху домове, складове и паркинги. Индустриални зони и други вече застроени или неупотребявани площи. Агроволтаика: Експериментални проекти с двустранни панели и подвижни структури, които позволяват комбинирано използване на светлината за ток и за растенията. Политика: Има национална стратегия за ограничаване на „земевата конкуренция“ – т.е. избягване на конфликти между енергийни и земеделски цели.
В контекста на нарастващия натиск за енергийна трансформация и преход към възобновяеми източници, България се изправя пред предизвикателството да балансира между нуждите на зеления преход и дългосрочното опазване на своите природни ресурси – в частност земеделската земя. Настоящата законодателна рамка е частично устойчива, но често фрагментирана, реактивна и недостатъчно защитна по отношение на високопродуктивните и екологично ценни територии. Практиката показва, че в редица случаи се наблюдават заобикаляне на процедурите за смяна на предназначението, липса на стратегическо планиране и неясно разграничение между допустимите видове инсталации – особено при т.нар. агроволтаика.
За разлика от редица страни в Западна и Централна Европа, където агроволтаичните системи се развиват под строг контрол и при изисквания за запазване на земеделската функция, в България липсва интегрирана визия за това как и къде следва да се изграждат фотоволтаични паркове. Това създава риск от необратима загуба на плодородна земя, фрагментация на ландшафта и изостряне на конфликти между инвеститори, местни общности и земеделски стопани.
За да се избегнат тези негативни сценарии и да се гарантира устойчиво развитие, са необходими следните ключови законодателни промени:
1. Ясна национална стратегия за локацията на ВЕИ проекти, включително зони с приоритет за инсталации и зони със забрана – напр. първа и втора категория земеделски земи, защитени територии, важни екосистеми и ландшафтни зони.
2. Регламентиране на агроволтаиката като отделна категория, с минимални изисквания за поддържане на земеделска продукция, осветеност и отстояния между панелите, в съответствие с международните добри практики.
3. Засилване на ролята на общините и местното участие в процеса на одобрение и контрол – чрез задължителни обществени обсъждания и съгласуване с общинските планове за развитие и опазване на земите.
4. Въвеждане на единен регистър и мониторинг на всички инсталации на ВЕИ върху земеделска земя, с публичен достъп до данни за площ, тип земя, предназначение и състояние.
5. По-строги санкции при заобикаляне на процедурите, вкл. възстановяване на статута на земята при прекратяване на дейността, както и финансови гаранции от инвеститорите за рекултивация.
6. Фискални стимули за инсталиране на соларни панели върху сгради и урбанизирани територии, с цел отклоняване на натиска върху земеделските площи.
Само чрез подобни законодателни подобрения България може да гарантира, че зеленият преход ще бъде едновременно екологично отговорен и социално устойчив, като съхрани жизненоважните си териториални ресурси за бъдещите поколения.
