Варанаси, известен още като Каши, е един от най-древните градове в света и най-свещеният в индуизма. Разположен на брега на свещената река Ганг, той е център на духовността, където животът и смъртта съжителстват в необикновена хармония. Хиляди поклонници, болни и възрастни хора идват тук, за да прекарат последните си дни с надеждата, че смъртта във Варанаси ще им осигури мокша – освобождение от кръговрата на преражданията (самсара) и път към вечното блаженство.Градът е известен със своите гхати – каменни стълби, които се спускат към реката. Те са 84 на брой и служат за различни ритуали – някои за къпане и молитви, други за пране и дори за ежедневни социални събирания. Въпреки това, два от тях са посветени на кремациите: Маникарника и Харишчандра. Именно на тези места от хилядолетия се извършват погребални ритуали, при които труповете се изгарят на открити клади, а пепелта се разпръсва във водите на Ганг.
Маникарника Гхат – Вечният огън
Маникарника е най-свещеният гхат за кремации и мястото, където според вярванията погребалните огньове не са угасвали повече от две хиляди години. Легендата разказва, че огънят, с който се палят кладите, е дарен на хората от бог Шива и никога не е изгасван. Свещениците на гхата се грижат за поддържането му и вярват, че той притежава божествена сила. Според индуистката митология самият Вишну извършил дълга аскеза на това място, а Парвати – съпругата на Шива – изгубила своята обица (маникарника) именно тук, което дало името на гхата.
Животът край реката
Докато на Маникарника и Харишчандра огньовете горят денонощно, останалите гхати кипят от живот. Тук хората се къпят, перат дрехите си, извършват сутрешни молитви и ритуали. Въпреки че във водите на Ганг се хвърлят останки от кремации, местните нямат притеснения относно чистотата на реката – за тях тя е божествена и има силата да пречиства както тялото, така и душата.
Освен индуистите, Варанаси привлича будисти, джайнисти и сикхи, а в покрайнините на града, в Сарнат, се намира едно от най-важните места за будизма – мястото, където Буда изнася първата си проповед след просветлението.
Символ на вечността
Варанаси не е просто град – той е въплъщение на вечността. Смята се, че е съществувал повече от 3000 години, а някои източници дори твърдят, че е на 5000 години. Докато Индия се променя и модернизира, Варанаси запазва своя древен облик и духовност, оставайки място, където границата между живота и смъртта е тънка и където времето сякаш е спряло.
