Данък сгради може да се повиши
Идеята за повишаване на данък сгради отново влиза в публичния дебат, след като Съветът за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет предложи подобна мярка в своя годишен доклад за 2025 г. Според икономистите това е част от по-широк пакет политики, насочени към стабилизиране на икономиката в контекста на очакваното приемане на еврото и засилващите се ценови и кредитни процеси на пазара на имоти.Основният аргумент зад предложението е свързан с необходимостта от по-консервативна фискална политика. В условията, при които България ще загуби част от инструментите си за самостоятелна парична политика, ролята на държавния бюджет става още по-ключова. Именно чрез данъчни корекции – включително актуализация на данъчните оценки на имотите – правителството може да влияе върху икономическата активност и да ограничава прегряване в определени сектори.
В анализа се подчертава, че ръстът на цените на недвижимите имоти и увеличеното кредитиране на домакинствата създават потенциални рискове за финансовата стабилност. Макар основната отговорност за тези процеси да лежи върху Българската народна банка, държавата също разполага с инструменти – като местните данъци и такси – които могат да окажат балансиращ ефект. Освен данък сгради, се обсъждат и промени в таксите при придобиване и вписване на имоти.
Предложението не е изолирано – подобни препоръки вече са отправяни и от международни институции като Световната банка. Въпреки че темата беше повдигната и при подготовката на бюджета за 2026 г., до момента не е стигнала до конкретна законодателна инициатива. Очаква се обаче тя отново да бъде разгледана в контекста на бъдещите бюджетни рамки.
Наред с фискалните мерки, СИА акцентира и върху необходимостта от стимулиране на икономическия растеж чрез инвестиции и развитие на капиталовия пазар. Предлага се насърчаване на Българската фондова борса чрез облекчаване на достъпа на чуждестранни инвеститори, намаляване на транзакционните разходи и дори покриване на част от разходите за листване на компании. Подобни стъпки биха увеличили ликвидността и разнообразието на пазара.
В заключение, икономистите подчертават, че икономическата политика в следващите години трябва да бъде гъвкава и внимателно балансирана. Възможни са както мерки за охлаждане на икономиката, така и по-активни интервенции при ускоряване на инфлацията. Особено внимание трябва да се отдели на уязвимите групи – като пенсионерите – които са най-силно засегнати от поскъпването на живота и не могат лесно да компенсират тези ефекти чрез ръст на доходите.
