Невидимият риск: Химикал в козметиката свързан с близо 2 млн. преждевременни раждания
Ново мащабно международно изследване хвърля тревожна светлина върху скрит риск в ежедневието ни – химикали, съдържащи се в козметика, почистващи препарати и пластмасови изделия, могат да бъдат свързани с милиони преждевременни раждания по света всяка година. В центъра на вниманието е ди-2-етилхексилфталат (DEHP) – широко използван пластификатор, който улеснява гъвкавостта на пластмасите, но същевременно се оказва потенциално опасен за човешкото здраве.
Според анализа, изготвен от учени от NYU Langone Health, този химикал може да е допринесъл за близо 1,97 милиона преждевременни раждания само през 2018 г., както и за около 74 000 смъртни случая сред новородени. Това поставя въпроса за влиянието на околната среда върху бременността в нов контекст, тъй като досега медицинските фактори бяха основният фокус на подобни изследвания.
Фталатите като DEHP са известни като ендокринни нарушители – вещества, които могат да влияят на хормоналния баланс в организма. При бременните жени те могат да предизвикат възпалителни процеси, да нарушат функцията на плацентата и да ускорят началото на раждането. Макар точните механизми все още да се изследват, натрупаните данни показват, че продължителното излагане – чрез въздуха, храната или домашния прах – може да има сериозни последици за развитието на плода.
Особено притеснителен е фактът, че въздействието не е равномерно разпределено. Най-засегнати са региони като Близкия изток и Южна Азия, където бързата индустриализация и масовото използване на пластмаси увеличават нивата на експозиция. В Африка, макар случаите да са по-малко, рискът от смърт при преждевременно родените бебета е значително по-висок поради ограничен достъп до здравни грижи.Изследването поставя и сериозен въпрос пред регулаторните органи. Често, когато един вреден химикал бъде ограничен, той се заменя с друг – като DiNP – който може да носи сходни рискове. Това създава порочен кръг, в който проблемът не се решава, а просто се прехвърля. Експертите настояват за по-широк, „класов“ подход към регулирането на подобни вещества, вместо да се оценяват поотделно.
Макар резултатите да се базират на модели и да не доказват пряка причинно-следствена връзка, те ясно показват мащаба на потенциалната заплаха. За общественото здраве това означава необходимост от по-строг контрол върху химикалите в потребителските продукти, по-добро управление на отпадъците и повишена информираност сред хората. Ограничаването на експозицията – чрез избор на по-безопасни продукти и намаляване на пластмасата в ежедневието – може да се окаже ключова стъпка към защита на бъдещите поколения.
източник: Euronews
