Предлагат край на щедрите обезщетения при пенсиониране в държавния сектор. В МВР бонусът е още по-щедър – 20 заплати.
През последните седмици постепенно се оформя широк обществен и експертен консенсус, че намаляването на числеността на публичната администрация е не просто желателно, а крайно необходимo. Подобна реформа се разглежда като ключов елемент от усилията за стабилизиране на публичните финанси, особено в контекст на хронично растящите разходи за персонал. Икономистите от Института за пазарна икономика подчертават, че свиването на администрацията е трудно постижимо без преразглеждане на сегашните щедри обезщетения при пенсиониране и освобождаване. Те виждат именно в тях една от най-сериозните пречки пред всяка реформа.
Най-голямата концентрация на критики към вече оттегления бюджет беше насочена към разходите за заплати в държавния сектор – не само заради броя на заетите, но и заради структурата на възнагражденията, включително високите бонуси и добавки. Парадоксално се оказа, че една от основните спирачки пред намаляването на щатовете в редица институции, особено в МВР, е огромното обезщетение при пенсиониране, което може да достигне до 20 брутни заплати. Това означава, че дори освобождаването на служители, които едновременно вземат и пенсия, и заплата, става финансово непосилно за бюджета.
Според Закона за държавния служител (чл. 106, ал. 3) държавните служители имат право на до 10 месечни заплати при прекратяване на служебното си правоотношение, в зависимост от трудовия стаж. В МВР обаче условията са далеч по-привилегировани – чл. 234 от закона дава възможност за обезщетение до 20 заплати, което превръща пенсионирането в изключително скъпа процедура за държавата.
Икономистите изчисляват, че ако държавата реши да намали работещите в публичния сектор със сравнително умерен брой – около 10 000 души – при средна брутна заплата от 1 400 евро, еднократният разход ще бъде минимум 140 млн. евро. При реалистичната необходимост от свиване с над 100 хил. души, цената би надхвърлила 1,5 млрд. евро. Тази оценка е дори подценена, тъй като не включва по-високите заплати на служителите в края на кариерата и не отчита максималните обезщетения в сектори като МВР.
В рамките на ЕС няма единна практика относно обезщетенията при пенсиониране в публичния сектор. В половината държави подобни плащания изобщо не съществуват, а там, където ги има, са многократно по-ниски от българските. Така България се оказва сред държавите с най-щедри схеми за обезщетяване на служителите в държавната сфера – модел, който би бил устойчив само при стабилен бюджет, бюджетен излишък и бързо растящи приходи. Но в текущата ситуация нито фискалната позиция е благоприятна, нито има натиск държавата да се конкурира за кадри с по-високоплатения частен сектор – защото частният сектор не предлага по-добро възнаграждение.
Според ИПИ успешната реформа на държавната заетост е невъзможна без промяна на този режим на обезщетения. Дори пълното премахване да се окаже политически неприемливо, размерът им трябва драстично да бъде сведен до максимум 2–3 заплати. Най-ефективното решение би било обезщетенията да се ограничат или ликвидират за в бъдеще, което би предотвратило натрупването на нови бъдещи задължения.
Но това адресира само бъдещите проблеми. Държавата пак ще трябва да освобождава вече назначените служители по действащите правила. Затова се предлага създаването на специализиран фонд, който да финансира процеса по намаляване на числеността на персонала. Макар такова решение временно да увеличава разходите, то позволява държавата да избегне години наред изплащане на заплати на служители, които са достигнали пенсионна възраст, но не могат да бъдат освободени заради огромната цена на обезщетенията.
Икономистите подчертават, че подобен фонд всъщност само ускорява неизбежни разходи – защото така или иначе никой не работи вечно – и същевременно създава възможност за по-ефективно и по-бързо преструктуриране на държавната администрация. В противен случай рискът е реформата на публичната заетост да се провали още преди да е започнала.
