България оглавява глобалната класация по умишлено избягване на новини. Цели 63% от българите съзнателно се дистанцират от новинарския поток – напълно, частично или тематично. Това показват резултатите от последния Digital News Report на Ройтерс институт и Оксфордския университет, цитирани от Новини.бг.
Според проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно и европейско право и председател на Комисията по журналистическа етика, това е тревожна и опасна тенденция. В интервю за БНР тя подчертава, че когато човек избягва новините, всъщност се отказва от активна роля като гражданин, от участие в обществените процеси и от информирано мнение. „Светът става все по-сложен. Дистанцирането от информацията ни прави уязвими – и като личности, и като общество. Без достъп до проверена и надеждна информация, все по-трудно ще разбираме света около нас“, предупреждава проф. Огнянова.Ръстът на избягващите новини в България е не само висок, но и ускоряващ се, а причините за това са комплексни. Сред тях са:
Информационното пренасищане – твърде много новини, твърде малко време.
Снижаващо се качество на новинарското съдържание – шумът измести стойностното.
Разочарование от традиционните медии, които вече не осигуряват сигурна и подредена картина на света.
Замяната на медиите със социални мрежи – среда, в която няма журналистика, а мнения, слухове и дезинформация. „Все повече хора получават представата си за света от платформи като Фейсбук, но там журналистиката почти отсъства. Мета и Гугъл вече се оттеглят от проверката на фактите. Това означава, че дезинформацията расте неконтролируемо, а доверието в новините се срива“, допълва Огнянова.
Според нея в социалните мрежи упадъкът на качеството на информацията е видим, а оттам до пълно отказване от новини има само една крачка. Наред с глобалните тенденции, България има и собствени „вътрешни причини“ за това отчуждение:
Честите избори, които водят до политическа умора.
Законодателни пропуски, които позволяват на различни фигури да доминират публичното пространство с нежелана и понякога агресивна реторика.
Липсата на регулация и нежеланието на някои партии дори да обсъждат регулативна рамка, като я представят като заплаха за свободата.
Проф. Огнянова подчерта и закъснението на България в прилагането на европейското медийно законодателство, което може да доведе до финансови санкции от ЕС. Но според нея по-големият проблем не са глобите, а неспособността на страната да изгради стабилни медийни стандарти. „Истинската беда е, че европейските стандарти няма да бъдат въведени пълноценно у нас. Това ще остави българското общество в още по-голяма уязвимост“, заключава експертът.
Според глобалното изследване на Ройтерс институт, все повече хора по света се отказват от редовното следене на новини. Но България вече е на първо място – преди страни с много по-развити или по-слаби медийни среди. Този факт поставя сериозни въпроси за бъдещето на информираността, гражданското участие и демокрацията у нас.
