Много медии в България продължават да съществуват не благодарение на пазарната си устойчивост или качествена журналистика, а поради условно финансиране от икономически и политически обвързани лица. Това явление подкопава тяхната независимост и поставя под въпрос способността им да изпълняват обществената си функция обективно и без натиск.
В новия си годишен доклад „Репортери без граници“ отново отбелязват влошаване на медийната среда в България. Страната пада с цели 11 позиции в класацията за свобода на медиите – от 59-о място през 2024 г. до 70-о през 2025 г. Така България се озовава сред държавите с „проблематична“ ситуация по отношение на свободата на словото, редом с други страни, в които натискът върху журналисти, цензурата и липсата на прозрачност в собствеността на медиите са често срещани.
Докладът за медийна свобода, който традиционно се публикува на 3 май – Световния ден на свободата на словото, оценява всяка страна по пет основни критерия: политически натиск и намеса, икономическа зависимост и концентрация на медийна собственост, социално-културна среда (включително общественото доверие в журналистиката), правна рамка (законодателството и неговото прилагане), както и сигурността на журналистите.
Според „Репортери без граници“, макар в някои области да има отделни позитивни промени или опити за реформи, те често се оказват половинчати или изцяло блокирани от политически интереси. Продължава да липсва достатъчна защита за разследващите журналисти, а случаи на тормоз, заплахи или дори физически нападения срещу медийни работници остават ненаказани.
Общата картина е тревожна – медийната свобода в България се свива, а зависимостта на медиите от властови и икономически кръгове задълбочава усещането за дефицит на независимост и плурализъм. Тази тенденция представлява сериозна заплаха не само за журналистиката като професия, но и за демократичните устои на обществото.
