България е сред страните в ЕС с най-големи затруднения в достъпа до качествена храна
През 2024 г. общо 8,5% от населението на Европейския съюз не е могло да си позволи питателна храна – ястие с месо, риба или вегетариански еквивалент – поне през ден. Това представлява подобрение спрямо 2023 г., когато делът е бил 9,5%, показват публикуваните от Евростат данни.
Особено тревожна е картината сред хората, застрашени от бедност – тези, които разполагат с по-малко от 60% от средния доход в своята страна. В тази група през 2024 г. цели 19,4% от европейците не са могли да си позволят адекватна храна, макар и делът да е по-нисък в сравнение с предходната година (22,3%). За населението извън риска от бедност проблемът е много по-ограничен – едва 6,4%.В национален план най-голям дял от хората в риск от бедност, които не успяват да си осигурят достатъчно храна, е отчетен в Словакия – 39,8%, следвана от България с 37,7% и Унгария с 37,3%. Това поставя страната ни на второ място в ЕС по невъзможност за достъп до качествено хранене.
Важно е да се отбележи, че ситуацията у нас постепенно се подобрява в дългосрочен план. През 2023 г. България беше на трето място с 40,2%, а през 2007 г., в годината на членството в ЕС, цели 88,5% от най-бедните българи не са могли да си позволят питателна храна.
В противоположния край на класацията са държави като Кипър, където едва 3,5% от хората в риск от бедност изпитват този проблем, както и Ирландия и Португалия с по 5,1%.Разликата между общото население и хората в риск от бедност в ЕС е средно 10,9 процентни пункта. В Гърция обаче тази пропаст е най-голяма – 23,3 пр. п., следвана от Словакия (22,7 пр. п.) и Унгария (21,8 пр. п.). България също е сред водещите с разлика от 19 пр. п., което означава, че социалното неравенство остава ключов фактор за достъпа до храна. В най-добра позиция са страни като Кипър (2,3 пр. п.), Португалия (2,6 пр. п.) и Ирландия (3,3 пр. п.), където социалната пропаст е значително по-малка.
Особено тревожен е фактът, че през 2024 г. България е страната с най-висок дял от цялото си население, което не може да си позволи адекватна храна – 18,7%. Така за първи път от три години страната ни оглавява негативната класация в рамките на ЕС.
Тези данни потвърждават, че въпреки известен напредък спрямо началните години от членството ни в ЕС, достъпът до качествено и питателно хранене продължава да бъде сериозен социален проблем за България, който изисква целенасочени мерки в областта на доходите, социалната политика и подкрепата за уязвимите групи.
