Все повече домакинства теглят кредити, за да покриват ежедневните си разходи
Все повече хора в България са принудени да ограничават разходите си дори за най-необходимото – храна, лекарства, отопление и битови сметки. Все по-осезаемо се разширява и групата на работещите бедни – хора, които имат работа и получават заплата, но въпреки това трудно успяват да покрият ежедневните си нужди. За тревожната тенденция говори Адриан Кирилов от мозъчния тръст „Перспектива“ в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS.
По думите му бедността не се измерва единствено с липсата на доходи, а и с невъзможността човек да си позволи основни материални и социални потребности. Официалната линия на бедност в България е около 443 евро, но значителна част от домакинствата изпитват затруднения дори при доходи над този праг. Според Кирилов средната класа у нас постепенно губи позиции, като хората от нейните по-ниски доходни групи все по-често се доближават до категорията на бедните.
Особено тежко е положението на пенсионерите и младите хора, които продължават образованието си, но нямат работа или финансова подкрепа от семействата си. Експертът обърна внимание, че минималната пенсия остава приблизително със 70 евро под линията на бедност. България е и сред страните в Европейския съюз, в които хората най-често са принудени да се лишават от основни потребности. Сред основните причини са поскъпването на храните, енергията и горивата, както и големият дял, който тези разходи заемат в семейните бюджети.Кирилов предупреди, че ситуацията може да се влоши, ако доходите продължат да изостават от ръста на цените. Все повече домакинства прибягват до кредити, за да покриват текущи задължения, а около една пета от българите срещат затруднения с плащането на различни такси и сметки, включително за телефон. Продължителното ограничаване на разходите за храна, отопление и здравеопазване крие сериозни рискове – от влошаване на здравословното състояние до натрупване на дългове и лични финансови фалити.
Проблемът има отражение и върху цялата икономика. Според експерта потреблението формира около 78% от българската икономика, което означава, че масовото свиване на покупателната способност може да доведе до забавяне на икономическия растеж. Като възможни мерки Кирилов посочи провеждането на структурни реформи, подкрепа за родното производство, реиндустриализация и стимулиране на износа. Според него без устойчиво подобрение на доходите и икономическата среда рискът от задълбочаване на бедността остава сериозен.



