Цените на храните в България сред най-високите в ЕС. С минималната заплата у нас – едва 9,6 потребителски кошници срещу 33 в Нидерландия
С минималната заплата у нас можем да си позволим едва 9,6 пъти потребителската кошница, докато в Нидерландия – над 33 пъти, показват данни на КНСБ. Това подчертава дълбоките различия в покупателната способност между страните в Европейския съюз, въпреки общия пазар.
Според официалната статистика на НСИ, през септември 2025 г. е отчетена дефлация от 0,8% спрямо август, но годишната инфлация остава висока – 5,6%. Това е леко повишение в сравнение с предходния месец.
По данни от Индекса на цените за малката потребителска кошница, стойността на основните стоки и услуги не се е променила на месечна база, но от началото на годината поскъпването достига 4,7%.От КНСБ посочват, че България продължава да е с най-ниската минимална заплата в ЕС, което води до най-слаба покупателна способност. Това означава, че реално доходите на хората растат много по-бавно от цените на основните стоки.
Пример за реалната инфлация е Таня Василева, която споделя, че седмичният ѝ пазар вече излиза с близо 20% по-скъп.> „Най-много са се вдигнали цените на млечните продукти, месото и зеленчуците“, казва тя, показвайки сметка от около 50 лв. за основни покупки като олио, месо и грозде.
Сравнение с други европейски държави показва, че цените на някои продукти не се различават драстично, но разликата идва от доходите. В Германия например литър мляко струва 1,09 евро, а бутилка олио – около 2,90 евро, но минималната заплата е няколко пъти по-висока от българската.
Според експертите от Асоциация „Активни потребители“, пазарът се регулира от различни фактори – логистични разходи, енергийни цени, данъчни ставки и ниво на конкуренция.
„Най-валидната причина за различията в цените между страните е различната ставка на ДДС. България е една от двете държави в ЕС без диференцирани ставки – при нас всички стоки се облагат с 20%, докато в повечето страни храните са с по-нисък данък“, обяснява Богдан Николов от организацията.
КНСБ подчертава и значителните разлики в цените между отделните региони на България. В някои области разходите за основни продукти и услуги са с над 10–15% по-високи спрямо други. Синдикатът настоява държавата да засили контрола върху търговските надценки и спекулативното ценообразуване, особено по веригата на доставките.
„Усещането, че парите не стигат, е напълно обективно“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него необходим е по-бърз ръст на доходите и целенасочена политика за защита на потребителите, за да се намали социалното напрежение и неравенството.
