Магистрати се командироват с години на по-високи длъжности, без конкурс
Командироването на магистрати, което по закон е предвидено като временен механизъм за преодоляване на дисбаланси в натовареността, все по-често поставя въпроси за заобикаляне на конкурсното начало в съдебната власт. Институтът за пазарна икономика разработи интерактивна карта, която проследява командироването на съдии, прокурори и следователи през последните 10 години. Данните очертават тревожна тенденция – над 80% от командированите съдии и около 90% от прокурорите са изпращани на по-висока инстанция.
Проблемът не е самото командироване, а начинът, по който се използва. Когато един магистрат бъде изпратен временно на по-висока длъжност за кратък период, това може да изпълнява предназначението на института. Когато обаче командироването продължава години, включително 10 или повече, то започва да придобива характеристиките на реално повишение – с по-висока длъжност и съответно по-високо възнаграждение, но без преминаване през конкурс.
Особено притеснителна е липсата на достатъчно прозрачност при вземането на решенията. По данни на ИПИ в регистрите не се виждат ясни мотиви защо конкретен магистрат е предпочетен пред друг и какви са основанията за продължаване на командироването. Така възниква въпросът дали механизмът не се превръща от средство за компенсиране на неравномерната натовареност в алтернативен път към по-висока позиция.
Допълнителен риск произтича от факта, че решението за командироване се взема от административния ръководител, а липсата на ясни критерии може да постави магистратите в зависимост. Особено уязвима е ситуацията, когато командироването е на по-висока инстанция или в по-привлекателен в териториално отношение орган. Магистратът получава по-добра професионална и финансова позиция, но същевременно знае, че командироването може да бъде прекратено от органа, който го е извършил.
Според експертите нормалната форма на командироването би трябвало да бъде временна, обоснована и свързана с конкретна необходимост, а не да се превръща в многогодишно решение. Именно продължителността, липсата на публични мотиви и възможността за еднолично вземане на решения създават предпоставки за съмнения в равнопоставеността на магистратите и за корупционен риск. Въпросът е дали командироването ще остане изключение, предназначено да решава временни кадрови проблеми, или ще продължи да функционира като своеобразен паралелен механизъм за кариерно израстване.
