Кабинетът ще поиска 3.8 млрд. евро нов дълг за ПВУ – временна ликвидност или покриване на дефицита?
Правителството подготвя промени, с които още преди приемането на държавния бюджет за 2026 г. да получи разрешение от Народното събрание за поемане на нов държавен дълг в размер на 3.8 млрд. евро. Официалният мотив е необходимостта от осигуряване на средства за навременното разплащане на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чието изпълнение навлиза в критична фаза и трябва да приключи в определените срокове.
Според публикуваната законодателна програма средствата ще бъдат използвани като временен финансов буфер, който да позволи държавата да извършва плащания към изпълнители и институции, докато очаква възстановяване на средствата от Европейската комисия. На практика обаче механизмът означава, че след постъпването на европейските средства новият заем ще остане наличен в бюджета и ще служи за покриване на бюджетния дефицит.
Необходимостта от ново финансиране идва и заради ограниченията на действащия удължителен бюджетен закон. В момента държавата има право да тегли дълг единствено за обслужване на вече съществуващи задължения. Този лимит от 1.41 млрд. евро вече е изчерпан чрез последните емисии държавни ценни книжа през май, което оставя ограничени възможности за допълнителна ликвидност без законодателна промяна.
От финансовото министерство аргументират решението с необходимостта да се избегне натиск върху фискалния резерв. Ако плащанията по ПВУ бъдат извършени директно от наличните резерви, това може да създаде риск за финансовата стабилност и текущото обслужване на публичните разходи. Именно затова кабинетът предлага предварително финансиране чрез нов дълг, включително чрез излизане на международните капиталови пазари.
Очакванията са България да получи нови траншове по Плана за възстановяване още през тази година – включително четвърто и пето плащане от Европейската комисия. Общият обем на предстоящите разходи по ПВУ се оценява на около 4 млрд. евро, което обяснява близкия размер на планираното финансиране. Анализатори обаче отбелязват, че това не означава автоматично намаляване на общия държавен дълг след постъпване на европейските средства.
Темата се вписва и в по-широкия дебат за бюджетната политика през 2026 г. Предишните бюджетни разчети предвиждаха дефицит около 3% от БВП, а общите намерения за нов държавен дълг достигаха близо 10 млрд. евро, включително средства по европейския инструмент SAFE за отбрана. Засега остава неясно дали настоящият кабинет ще предложи допълнителни заеми извън вече обявените 3.8 млрд. евро.
Очакванията са предложението да предизвика сериозни политически и икономически спорове в парламента. Основният въпрос ще бъде дали заемът е временен инструмент за ускоряване на инвестициите по ПВУ или реално представлява начин за финансиране на бюджетния дефицит преди приемането на редовния бюджет за 2026 година.
