България изпреварва еврозоната по инфлация
България отчита най-високата инфлация в еврозоната за месец април – 6,2% на годишна база, което е значително над средното ниво от около 3% за валутния съюз. Темата предизвика сериозен дебат сред икономисти и финансови анализатори, които предупреждават, че страната ни се нуждае от спешни и решителни действия, за да овладее ценовия натиск и да избегне по-дълбоки икономически дисбаланси.
В ефира на Твоят ден икономистът Щерьо Ножаров подчерта, че макар България да води по инфлация в еврозоната, тя не е на първо място в рамките на целия Европейски съюз. Според него основното решение е въвеждането на силно консервативен и рестриктивен бюджет за 2026 г., който да ограничи публичните разходи и да ги задържи около 38% от БВП. Ножаров допълни, че контролът върху кредитирането чрез затягане на банковите буфери може да има охлаждащ ефект върху икономиката, без да се налага повишаване на лихвените проценти.
От своя страна финансовият анализатор Деян Василев също настоя за строга фискална дисциплина, но насочи вниманието към вътрешните проблеми на бюджета. Той определи автоматичното увеличение на заплатите в държавния сектор като „скрит двигател на инфлацията“, който допълнително усилва натиска върху цените. По думите му публичните разходи могат да достигнат до 40% от БВП, което изисква сериозна оптимизация на администрацията и премахване на неефективните харчове.
Критики бяха отправени и към ролята на Българска банка за развитие, която според експертите трябва да се фокусира върху подкрепата на малкия и средния бизнес, вместо да финансира публични проекти. Анализаторите са категорични, че подобна промяна би довела до по-ефективно разпределение на ресурсите и стимулиране на реалната икономика.
Сред основните предизвикателства остават т.нар. автоматични разходни механизми – особено в секторите образование и вътрешна сигурност. Според Ножаров те противоречат на принципите на устойчивите публични финанси и трудно могат да бъдат ограничени заради силния синдикален натиск. Експертите са единодушни, че без структурни реформи и по-строг контрол върху разходите, инфлационният натиск ще продължи да тежи върху икономиката и доходите на домакинствата.
