6 години без Милен Цветков
Днес се навършват шест години от трагичната смърт на журналиста и телевизионен водещ Милен Цветков – една от най-разпознаваемите и независими фигури в българските медии. На Великден, 19 април 2020 г., той загива при тежка катастрофа на бул. „Черни връх“ в София. Докато чака на червен светофар, автомобилът му е ударен с висока скорост от джип, управляван от млад водач под въздействието на наркотици. Цветков умира минути по-късно, преди да бъде приет в „Пирогов“. Случаят предизвика силен обществен отзвук и отвори болезнен разговор за безопасността на пътя и безнаказаността.
Роден на 30 юли 1966 г. в София, Милен Цветков завършва Софийския университет със специалност дефектология. Кариерата му започва в БНТ като репортер в култовото предаване „Ку-ку“, а по-късно работи и в „ТВ Неделник“. С времето се утвърждава като водещ на „По света и у нас“, където показва характерния си стил – директен, критичен и неподвластен на конюнктурата.
През 90-те години Цветков напуска БНТ, заявявайки, че в медията има цензура – ход, който говори много за принципите му. След кратък период извън журналистиката се завръща отново на екран и продължава да се развива. През 2000 г. става част от Нова телевизия, където води „Здравей, България“, а по-късно и емблематичното „Часът на Милен Цветков“ – предаване, в което не избягваше неудобните въпроси и често влизаше в остри дебати с гости и политици.
Кариерата му преминава през редица формати – новини, публицистика, радио и дори риалити телевизия. Водил е „60 минути с Милен Цветков“, „Календар“, както и „Биг Брадър“. В различни периоди се връща и напуска големи медии, но винаги запазва разпознаваемия си почерк. Последният му проект – „Алтернативата“ по ТВ1 – беше опит да предложи по-свободна платформа за разговор по важните теми.
Извън екрана Милен Цветков е баща на две деца – дъщеря Калина и син Боян. Колеги и зрители го помнят като човек с позиция, който не се страхуваше да казва това, което мисли. Днес името му остава символ на свободната журналистика в България – такава, каквато рядко се среща, но винаги се помни.
