Историята на шипченската костница
В самото сърце на монумента на връх Свети Никола се намира едно от най-сакралните пространства в българската памет – криптата на Паметника на свободата. Това не е просто архитектурен елемент, а истинско място за поклонение. Там са положени тленните останки на над 300 воини – български опълченци и руски войници, загинали в героичните боеве за Шипченския проход през 1877 година. Криптата превръща монумента не само в символ, а в свещена костница, в която историята диша с тежестта на саможертвата.
Строежът на паметника е завършен през 1930 година, когато той бързо се утвърждава като национално светилище. Първоначалният проект обаче не включва обособена костница. Едва четвърт век по-късно, през 1956 година, е реализирано мащабно преустройство на вътрешното пространство. Подът на втория етаж е „отворен“ с кръгъл отвор, обграден с балюстрада, който символично свързва небето, земята и вечността, водейки погледа и мисълта към костницата.Интериорът, който познаваме днес, е оформен от екип под ръководството на архитекта Иван Васильов, с участието на изявени творци като Михаил Кац и Иван Мандов. Криптата е изградена на две нива. В центъра ѝ е поставен мраморен саркофаг, легнал върху четири мраморни лъва – вечния български символ на сила, достойнство и държавност. В него са положени костите на защитниците на прохода – герои, чиито имена често остават неизвестни, но чиято саможертва остава безсмъртна.Силно въздействащи са и скулптурните композиции. В северната ниша стои групата „Български опълченец и руски войник“, изобразени рамо до рамо, в обща стража над паметта. Срещу тях, в южната част, се издига фигурата на богинята на победата – художествен акцент, който внушава тържеството на свободата над робството. Скулптурната група е изработена по гипсов модел на място и впоследствие изпълнена от врачански камък, като материалите са осигурени от тогавашните „Каменни кариери“.
Любопитна част от историята на монумента са и неговите входни врати. Първоначално дървени, те са заменени през 1947 година с масивни метални конструкции, всяка с тегло около половин тон. Северната врата е украсена с пластична лъвска глава, а южната – с глава на орел. Двата символа олицетворяват воинската чест, силата и храбростта – качества, без които защитата на Шипченския проход би била немислима.
Днес достъпът до криптата е ограничен заради необходимостта от външни ремонтни дейности и укрепване на фасадата. Но дори и затворена за посетители, тя остава жива в националната памет. С изграждането на костницата Паметникът на свободата придобива своя завършен облик – не само като внушителна архитектурна доминанта, а като място на вечна памет, където България се покланя пред своите освободители.
