Древният каменен кръг при Стоунхендж, разположен на координати 51° 10’ с.ш./1° 49’ з.д. в равнината на Солсбъри, Англия, е може би най-емблематичният праисторически паметник в света. Изграден е между 3000 и 1500 г. пр.Хр. от камък, върху площ от около 1200 м². Диаметърът на външния му кръг е 39,5 метра. Въпреки своята известност, конструкцията на Стоунхендж остава загадъчна, като за неговите строители и начина, по който са боравили с огромните каменни блокове, почти нищо не е известно.
Учени са единни по отношение на епохата на създаване на паметника и смятат, че той е бил важен култов център в продължение на поне 4000 години преди поставянето на каменните блокове. Комплексът е построен на три етапа. Първият започва около 3000 г. пр.Хр., когато във варовиковата почва на Солсбъри се оформя насип с форма на окръжност, заобиколен от ров (хендж). Около век по-късно в него е изградена структура от дървени трупи, които не са се запазили.
Във втората и най-съществена фаза, около 2500 г. пр.Хр., започва пренасянето и подреждането на първите каменни блокове — гранитни Сини камъни, тежащи около 4 тона всеки и довлечени от около 400 км, от Пресели Хилс в Уелс. Те придобиват синкав оттенък, когато са мокри. В третата фаза били донесени още по-големи камъни, които образуват външния кръг. Те са подредени по двойки и свързани с трегери отгоре, като така се оформя характерният силует на Стоунхендж. Вътре в кръга били поставени пет чифта още по-големи блокове, очертаващи подкова. По-късно някои от сините камъни били демонтирани или преместени. Смята се, че обектът бил изоставен през II хил. пр.Хр.Най-амбициозната част от строежа била издигането на външния каменен кръг, съставен от 30 вертикално изправени каменни плочи, всяка с тегло около 50 тона, и още 30 трегера върху тях. Някои камъни имат гравирани знаци, направени с кама, брадва или други инструменти. Ясно е, че Стоунхендж е бил център на церемонии, но точното му предназначение остава неизвестно. Една от хипотезите твърди, че той е астрономически калкулатор, ориентиран по Слънцето и Луната. Скорошни проучвания го свързват с Дърингтън Уолс — най-големия хендж във Великобритания, разположен на 3 км на север. Предполага се, че Дърингтън Уолс е символизирал света на живите с дървените си конструкции, докато Стоунхендж, изграден от вечни камъни, представлявал света на мъртвите.
Кремираните човешки останки, намерени в Стоунхендж, може би принадлежат на елита или на владетелска династия. По-стари хипотези сочат, че мястото е било използвано за погребения само през част от съществуването си, но радиовъглеродни изследвания показват, че останките са от най-ранния период. Някои учени дори предполагат, че Стоунхендж е бил лечебно светилище, подобно на съвременния Лурд. Тази идея се подкрепя от откритието на т.нар. Стрелец от Еймсбъри — погребан около 2300 г. пр.Хр., дошъл от Алпите и страдащ от сериозен недъг. Анализът на неговите зъби потвърждава произхода му и засилва хипотезата за лечебната функция на комплекса.
За туристите: ежегодно Стоунхендж привлича около 900 000 посетители. Най-подходящото време за посещение е рано сутрин, когато светлината е най-благоприятна за снимки. Забележете, че каменните блокове от външния кръг са по-широки в горната си част, за да не се деформира визуалната им перспектива, когато се гледат от земята. Мястото е подходящо за пикник при хубаво време, тъй като в близост няма ресторанти.
Стоунхендж остава един от най-впечатляващите и мистериозни паметници на древността. Въпреки множеството хипотези, обгръщащи неговото предназначение, строеж и символика, той продължава да вдъхновява учени и посетители от цял свят. Независимо дали е бил храм, астрономическа обсерватория, погребален център или лечебно светилище, Стоунхендж е свидетелство за невероятните възможности, знания и вяра на хората, живели хиляди години преди нас. Той е мост между миналото и настоящето – място, което ни напомня за силата на човешкия дух и стремежа към връзка с космоса и вечността.
