Въпросът дали въвеждането на еврото ще доведе до поскъпване на живота е един от най-обсъжданите в България. Историческият опит на държавите, които вече са преминали към еврото, дава интересни и обнадеждаващи насоки.
Данни от Европейската комисия
Според анализи на Европейската комисия, самото въвеждане на еврото обикновено води до минимално увеличение на цените – в рамките на 0.04% до 0.21% в държави като Хърватия, Литва и Латвия. Този ефект е временен и най-силен в първите 1-2 месеца след смяната на валутата.
Случаят Хърватия (2023 г.)
Хърватия премина към еврото през 2023 г. на фона на общоевропейска инфлация, свързана с войната в Украйна и енергийната криза. Средногодишната инфлация в страната тогава е 8.4%, но през 2022 г. тя е дори по-висока – почти 11%. Европейската комисия изчислява, че реалният ефект от въвеждането на еврото е под 0.25%. Въпреки това, много хървати усетиха значително поскъпване на стоки от първа необходимост. Това доведе до обществено напрежение и бойкот на магазини. В отговор правителството наложи строги санкции срещу спекулативно повишаване на цените, с глоби до 20 000 евро за търговци.
Литва (2015 г.)
Литва въвежда еврото през 2015 г. Годишната инфлация тогава е отрицателна – минус 0.7%, а само през януари дефлацията е 1.27%. Изчисленията сочат, че без ефекта на еврото поевтиняването щяло да бъде 1.35%, което значи, че еврото е допринесло с едва 0.08% към инфлацията. Въпреки това, през май 2016 г. избухва протест, известен като „карфиоловата революция“, заради снимка във Facebook на карфиол за 3.49 евро. Протестите не бяха пряко срещу еврото, а по-скоро срещу големите вериги, които държат над 80% от хранителния пазар и често налагат високи надценки. Властите отговориха с по-строг контрол върху цените и санкции при нарушения.
Латвия (2014 г.)
Латвия въвежда еврото година преди Литва. Инфлацията при прехода е под 1%, а през предходната година е нула. Преходът минава спокойно, благодарение на ранната подготовка – властите започват наблюдение върху цените на 120 основни стоки и услуги в 7 големи града, година преди самото въвеждане на валутата.Този подход се разглежда като добър пример, който и България може да последва – чрез ранно наблюдение и публичен контрол може да се избегне спекулативно повишаване на цените преди самото въвеждане на еврото.
България и текущата инфлация
Към момента, България отбелязва годишна инфлация от 2.6% по хармонизирания индекс на потребителските цени – под средното за ЕС. Интересно е, че в някои страни извън еврозоната, като Румъния, инфлацията е значително по-висока – около 6%. В същото време Латвия и Литва, които са част от еврозоната, имат по-ниски стойности.
Статистика срещу реалност
Важно е да се подчертае, че има съществена разлика между официалната статистическа инфлация и това, което хората усещат в ежедневието си – т.нар. „възприета инфлация“. Често тя е по-висока, особено когато се касае за продукти с ежедневна употреба като храни, лекарства и комунални услуги. Ако доходите не нарастват със същото темпо, дори малко покачване в цените може да доведе до значително свиване на покупателната способност. Затова, макар самото еврото да не е основен двигател на инфлацията, въвеждането му без ефективен контрол над пазара и без компенсаторни механизми за най-уязвимите слоеве от населението, може да задълбочи усещането за поскъпване.
