60% от учениците губят интерес до 6. клас от математиката
В България 60% от шестокласниците смятат математиката за непотребна, въпреки че четвъртокласниците ни постигат средно 530 точки по TIMSS 2023, което ги поставя на 15-о място в света. Половината от четвъртокласниците обичат математиката, а 39% са уверени в способностите си, което се отразява в значително по-високи резултати. Дори децата, които не харесват предмета, все още постигат добри резултати, показвайки, че началната школа успява да поддържа постиженията независимо от мотивацията.
Проблемите започват още в началото на прогимназията. Входните измервания за 6. клас показват, че близо половината ученици вече имат ниска емоционална ангажираност към математиката, а един на трима – ниска увереност и нагласа за растеж. Средната оценка от входното ниво е 3,42, което е сигнал за бъдещи мотивационни проблеми.
Успехът в математиката изгражда мотивация почти два пъти по-силно, отколкото мотивацията изгражда успех. Когато децата натрупват пропуски, тяхната увереност и удоволствие от предмета намаляват. До края на 6. клас 75% от учениците вече имат ниска увереност, а много от тях вярват, че математическите способности са въпрос на „роден талант“.Причините за това са комплексни. В прогимназията учениците срещат нов учител, който не познава историята и нуждите на всеки ученик, а материалът е значително по-сложен и абстрактен. Периодът съвпада с интензивен пубертет, което допълнително затруднява адаптацията и ученето.
От 4. към 6. клас се наблюдава рязък скок в сложността на математиката – от работа с конкретни числа и визуални представи към абстрактно символично мислене. Пропуските от началното училище се умножават, а за деца с недостатъчна база този преход става непреодолим бариерен момент.
По данни от PISA 2022, при 15-годишните ученици само 12% смятат математиката за любим предмет, а 62% я не харесват. Увереността също рязко намалява – само 12% от учениците намират математиката за лесна. Качеството на преподаването се оценява ниско от мнозинството ученици.
Проблемът не е предопределен – четвъртокласниците са силни и мотивирани. Основната причина е сблъсъкът на съществуващите дефицити с по-сложния прогимназиален материал и липсата на системни механизми за ранна интервенция. Шестокласният етап показва ясно къде системата се проваля, но проблемът може да бъде преодолян.Без системни промени тенденцията ще се задълбочи, а в следващите 10 години делът на учениците под критичния минимум по PISA може да достигне 60-65%. Ако се започнат устойчиви реформи, е възможно да се постигне по-силна математическа грамотност, по-добри резултати и повече младежи, които спокойно да избират STEM и икономически специалности.
