Българските шофьори ежедневно демонстрират умения, достойни за олимпийски състезания, за да избегнат безбройните дупки по пътищата. Но зад този всекидневен „слалом“ се крие далеч по-сериозен проблем – до една трета от асфалта, предназначен да покрива родната пътна мрежа, буквално изчезва. Не във времето или пространството, а по дълбоко утъпканите корупционни пътеки, свързващи строителни фирми, държавни служители и политически интереси.
Бившият строителен министър арх. Иван Шишков споделя, че международни акредитирани лаборатории са установили шокиращи случаи на системно и грубо отклонение от стандартите. Един от най-фрапиращите примери е Северната скоростна тангента в София, където горният, износващ асфалтов слой е с цели 33% по-тънък от предвиденото. Това не е просто пропуск или техническа грешка – това е умишлено съкращаване на разходи за сметка на безопасността.
Инженеринг вместо инвестиционен процес
По думите на арх. Шишков, от 2015 г. насам е разрушен традиционният инвестиционен модел, включващ ясно разграничени етапи: проектиране, устройствени планове, отчуждения и строителство. Вместо това се налага т.нар. „инженеринг“ – практика, при която изпълнителят сам проектира трасето. Това дава възможност да се търси максимално намаляване на разходите, често за сметка на качеството.
Икономии от всичко – включително и от живот
Строителните компании, мотивирани от вече „уредени“ обществени поръчки, пестят от всичко: от основния каменен слой до мантинелите, от пътната маркировка до самите пътни знаци. Възнаграждението на бюрокрацията за тази „гъвкавост“ достига до 15% от стойността на всеки проект, които се връщат обратно в джобовете на чиновници и политически покровители.
Източници от строителния бранш потвърждават, че схемата не е нова – съществува още от началото на прехода. Разликата е, че в миналото поне е имало известен контрол. През последните десетина години обаче този контрол напълно се разпада, оставяйки след себе си пътища, далеч от европейските стандарти.
Последствията: трагедии на пътя
Най-жестоката цена обаче не са само откраднатите милиони, а човешките животи. Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи ясно посочва: неравностите по пътя пречат на правилното оттичане на водата, водят до аквапланинг и загуба на контрол. Това, в комбинация с полирани или кръпени настилки, създава идеални условия за трагедии.
Такъв е случаят и с фаталния инцидент край Плевен, при който загина 12-годишната Сияна. Въпреки че ТИР-ът е шофирал с превишена скорост, експертите са категорични: състоянието на пътя е било ключов фактор. Разнородни кръпки, неравности и лъскав асфалт са допринесли за загубата на контрол.„Касичката“ и уволненията.
След трагедията, министърът на строителството Иван Иванов разпореди уволнението на Даниел Иваничков – ръководител на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ в АПИ – както и на служител от областното пътно управление в Плевен. Бащата на загиналата Сияна – Николай Попов – определи Иваничков като „Касичката“ и призова за пълно разследване от прокуратурата, твърдейки, че той е упражнявал влияние върху управлението на АПИ с устни заповеди и заплахи.
Съмнения и за бъдещи търгове
В същото време арх. Шишков постави под въпрос и новия търг за строителството на участък от бъдещата магистрала Бяла – Велико Търново, за който е обявена цена от 50 млн. лв. на километър – при липса на технически проект, отчуждения и ясно финансиране. Това създава основателни съмнения, че става дума за поредната схема, в която пътят не е цел, а средство – средство за източване на публични средства.
Българските пътища са не просто инфраструктура – те са огледало на обществената система. Когато 1/3 от асфалта липсва, това не е просто цифра – това е пропаст между държавата и нейните граждани, която всяка година поглъща пари, надежда и животи. И въпросът вече не е „кога ще ги ремонтират“, а „ще има ли кой да шофира по тях“.
