Митата на Тръмп
Когато Доналд Тръмп влезе в Белия дом през 2017 г., той обеща да върне работните места в САЩ, да защити американския производител и да спре това, което наричаше „ограбване на Америка“ от чужди държави. Един от основните му инструменти за тази цел бяха митата – допълнителни такси върху вносни стоки, които според него щяха да върнат баланса в търговията и да съживят американската индустрия. От първия си ден в офиса Тръмп поведе Съединените щати в икономическа битка, в която митата се превърнаха не просто в икономически инструмент, а в политическо оръжие.
Още през 2018 г. администрацията му наложи тежки мита върху вноса на стомана и алуминий – 25% и 10% съответно – срещу широк кръг от страни, включително дългогодишни съюзници като Канада и държави от Европейския съюз. Най-мащабният сблъсък обаче беше с Китай. В рамките на така наречената търговска война, САЩ обложиха с мита китайски стоки за над 350 милиарда долара. Търговските партньори не останаха безучастни – Китай, ЕС и други отвърнаха със свои мита върху американски продукти като соя, уиски и автомобили, което удари земеделието и някои производствени сектори в САЩ.
Икономическите резултати от тази политика бяха спорни. Докато някои отрасли – като стоманодобива – получиха временна защита, цените за потребителите в страната се повишиха, а компании, зависещи от вносни суровини, понесоха загуби. Въпреки агресивната митническа стратегия, търговският дефицит на САЩ не се сви съществено, а глобалните икономически отношения се обтегнаха.
След кратко затишие по време на управлението на Джо Байдън, Тръмп се завърна в Белия дом в началото на 2025 г. и почти веднага възобнови офанзивата си. Само месец след встъпването си в длъжност, той въведе нова вълна от мита – този път не само срещу Китай, но и срещу близки търговски партньори като Канада и Мексико. Вносът от тези две държави беше обложен с 25% мито, а канадският суров петрол – с 10%. Китай беше изправен пред нови 10% мита върху широка гама от стоки, като този път посланието беше още по-ясно: САЩ няма да търпят икономически конкуренти, които не „играят по правилата“.
В средата на март 2025 г. администрацията удари отново – този път със завръщане към митата върху стомана и алуминий от всички страни. Не след дълго, през април, Белият дом обяви една от най-мащабните митнически реформи в американската история – 10% мита върху почти целия внос, с още по-високи ставки за отделни страни: 54% за Китай, 20% за ЕС и 25% за Южна Корея. Наред с това бяха обявени планове за обмитяване на стратегически сектори като автомобилостроенето, полупроводниците и фармацевтиката. Тръмп аргументира тези ходове с нуждата от национална сигурност и икономическа независимост.
Очаквано, международният отговор не закъсня. Китай отвърна с 34% мита върху американски стоки, а финансовите пазари реагираха нервно – индексът S&P 500 например отбеляза спад от над 10% само за два дни. Според проучване на Reuters, близо три четвърти от американците очакват повишение на цените, а над половината от тях се обявяват против митата.
Митническата политика на Тръмп се превърна в белег на неговото президентство – едновременно символ на борбата за национална икономическа независимост и обект на остра критика заради цената, която обществото плаща. Дали тази стратегия ще доведе до трайна промяна в световната търговия, или ще остане като урок за границите на протекционизма в глобалната икономика – предстои да видим.
