Визионерът Робърт Уилсън, който белеше лук пред публиката и отхвърли диалога

0
22

Визионерът Робърт Уилсън

Светът се сбогува с визионерът, експерименталния драматург, театралния режисьор и художник Робърт Уилсън, чието творчество често се опитваше да разширява времето, да отхвърля диалога и да третира светлината като архитектурен елемент. Артистът почина на 31 юли в дома си във Уотър Мил, Ню Йорк, след кратко, но тежко заболяване. Той беше на осемдесет и три години.

Уилсън беше безстрашен в предизвикателствата към публиката си, която можеше да се окаже потопена с часове в гледане как изпълнителят бели лук с мъчително бавно темпо. „Стремежът на Уилсън беше да разтегне визуалното; това беше възстановяване от грандиозните делириуми на сюрреалистичните художници, базирайки драматичен разказ върху проста поредица от фонове и разгръщането на жива картина , неподвижна, но в непрекъсната и неудържима еволюция“, пише Франко Куадри. Целенасочената неразгадаемост беше друг отличителен белег на творчеството на Уилсън, тъй като драматургът често предпочиташе да остави зрителите да си направят собствени заключения от произведението му, вместо сам да внушава намерението си. „Ако видите залеза, трябва ли това да означава нещо?“, попита той през 2013 г. „Ако чуете пеенето на птиците, трябва ли това да носи послание?

Робърт Уилсън е роден в Уейко, Тексас, на 4 октомври 1941 г. в семейство на адвокат и майка домакиня. Страдайки от заекване като дете, той е изпратен да учи при учителя по танци Бърд Хофман, който му помага да забави речта си и му дава увереност, която ще носи със себе си през целия си живот. Първоначално учи бизнес администрация в Тексаския университет, той напуска училище и се мести в Ню Йорк, където получава бакалавърска степен по архитектура от Института Прат в Бруклин, преди да се завърне у дома. След опит за самоубийство, подтикнат от трудността да живее сред дълбоко религиозното си семейство като млад гей, той се завръща в Ню Йорк и през 1967 г. основава изпълнителската група Byrd Hoffman School of Byrds. Колективът ще постави произведения, включително неговите опери „ Погледът на глухия“ (1970) и „Животът и времето на Йосиф Сталин“ (1973). С продължителност съответно седем и дванадесет часа, и двете представления са напълно безшумни. Произведение от 1972 г., „КА ПЛАНИНА И ТЕРАСА ГАРДения“ , поставено на планински връх в Иран, продължи една седмица. „Интересуваше ме да наблюдавам живота такъв, какъвто е, и как той е специален. Някой да пече хляб, да прави салата или просто да отпива чай е това, което намирах за интересно“, пише той през 2013 г. „Обикновени и необикновени събития можеха да се видят заедно. Човек можеше да види произведението в 8 сутринта, 15 часа или полунощ и пиесата винаги щеше да е там, двадесет и четиричасов часовник, съставен от естествено време, прекъснато от свръхестествено време.“

През 1976 г. той си сътрудничи с авангардния композитор Филип Глас, за да продуцира „Айнщайн на плажа“ . Едно от най-известните и най-често поставяни произведения, безсюжетното петчасово, четириактно произведение представлява еклектична, но внимателно разработена пастиш от картини, включваща абстрактна хореография, поп песни, минималистична композиция и спиращи дъха визуализации, разделени от това, което Уилсън нарича „пиеси на колене“ или кратки интермеца, като публиката отново е поканена да се разхожда по свое желание. Уилсън си сътрудничи с голямо разнообразие от други артисти, включително Том Уейтс и Уилям С. Бъроуз, с които създава „Черният ездач: Кастингът на магическите куршуми“ от 1989 г.; Марина Абрамович , с която прави филма от 2012 г. „ Животът и смъртта на Марина Абрамович“ ; и Лейди Гага, обект на серия от видеопортрети, които прави през 2013 г., показващи я да приема позите на обектите на различни портрети в Лувъра в Париж.
Уилсън получава признание и за новаторските си постановки на произведения на други драматурзи. Сред тях са Самюъл Бекет, Бертолт Брехт, Вирджиния Улф и Уилям Шекспир. Уилсън влага своите отличителни, изключително силни визуални елементи в тези продукции под формата на иновативно осветление и зрелищен сценограф, преоформяйки сценариите, за да подчертае досега невиждани елементи или такива, за които смята, че биха могли да придадат повече сила на произведението. „Когато играеш Крал Лир, трябва да имаш малко хумор“, казва той пред The Guardian през 2014 г., „или няма да има трагедия, когато кралят умре.“
Успоредно с театралната си кариера, Уилсън създава рисунки, мебели, реквизит – които той описва по-рано тази година в „Wallpaper“ като „активни участници в продукцията“ – и стъклени дизайни. Като опитен скулптор, той е награден със „Златен лъв“ за скулптура на Венецианското биенале през 1993 г. Сред най-скорошните му завършени творби е инсталацията „ Майка“ от 2025 г. в Salone del Mobile, която е отговор на и преконтекстуализира незавършената скулптура на Микеланджело от 1564 г. „Ронданини Пиета“ .
„Докато се изправяше пред диагнозата си с ясен поглед и решителност, той все пак се чувстваше принуден да продължи да работи и да твори до самия край“, пише в изявление Центърът „Уотърмил “. „Неговите творби за сцена, върху хартия, скулптури и видеопортрети, както и Центърът „Уотърмил“, ще останат като художествено наследство на Робърт Уилсън.“

Едно от малкото неща, които остават във времето, е изкуството“, каза Уилсън  по-рано тази година. „Ако погледнете пет хиляди години назад, какво виждате? Виждате артефакти – на маите, египтяните и римляните. След пет хиляди години, ако нещо от нашето време остане, това ще бъдат артефакти. Най-належащите актуални събития в момента ще бъдат малки бележки под линия в историята. Но изкуството и културата са неща, които траят.“