Такса смет остава по данъчна оценка и през 2026 г. България рискува 30 млн. евро санкция заради отлагането на принципа „замърсителят плаща“
За поредна година държавата отлага въвеждането на справедливото изчисляване на такса „смет“ по принципа „замърсителят плаща“. Вместо да се определя според реално генерираното количество отпадъци, таксата и през следващата година ще се начислява основно върху данъчната оценка на жилището. Така домакинства, които полагат усилия да намалят отпадъците или стриктно разделят боклука, ще продължат да плащат същото като тези, които изхвърлят повече. Освен това броят на обитателите на едно жилище отново няма да бъде фактор, макар че логично е различните домакинства да създават различни количества отпадък.
В приетия на първо четене бюджет за 2026 г. е записано, че премахването на данъчната оценка като база за определяне на таксата се отлага за 2027 г. Единствено общини, които вече имат готовност за измерване на реалния отпадък, могат да използват новата методика. На практика обаче такива общини са малцинство – очакванията са огромната част да запазят сегашния модел. Междувременно разходите за чистота растат, а формулата за данъчната оценка не е актуализирана почти две десетилетия, което вероятно ще доведе до ново увеличение на промилите в началото на 2026 г.
Законодателна промяна от миналата година уж премахна данъчната оценка като база, но общините масово обявиха, че няма как да преминат към новите методи – било заради трудното измерване на отпадъците в големите градове, било заради липсата на надеждна информация за обитателите на жилищата. Една година по-късно ситуацията е почти непроменена – от 260 общини едва около 70 могат частично или напълно да измерват отпадъка.
Това изоставане носи реален риск за страната. Европейската комисия вече е започнала наказателна процедура заради отлагането на принципа „замърсителят плаща“ и несправедливото определяне на такса смет. Според екоминистъра Манол Генов България е застрашена от санкция в размер на 30 млн. евро. Министерството припомня, че чрез програма „Околна среда“ вече са финансирани модели за измерване и определяне на таксата, а експертна помощ е на разположение – но интересът от страна на кметовете остава слаб.От своя страна общините прехвърлят вината към държавата и настояват реформата да не бъде изцяло тяхна отговорност. Според тях за реално прилагане на принципа са нужни няколко ключови условия – централизирано и задължително разделно събиране за всички общини, задължаване на организациите по оползотворяване да покрият цялата страна, както и възможност общините сами да извършват разделното събиране и да получават част от продуктовите такси. Допълнително те искат държавна намеса и за въвеждане на депозитна система за стъклен амбалаж.
В бюджета за 2026 г. са включени и конкретни промени в Закона за местните данъци и такси. Такса „смет“ вече ще се изчислява в евро, но измерването на отпадъците остава само като възможност, не като задължение. Когато количеството не може да бъде определено, таксата може да се изчислява на база „обективен показател“, определен от общинския съвет – например данъчна оценка, балансова стойност или пазарна цена на имота. Ако общината не приеме нов размер на таксата до края на 2025 г., автоматично остават старите стойности. Същото важи и за план-сметката, ако тя не бъде гласувана до 31 януари 2026 г.
Така и през следващата година реформата в определянето на такса смет остава на пауза – с продължаващи спорове, липса на реални решения и риск България да плаща солена санкция за отлагането на една необходима промяна.
