„Справедливи“ цени на храните, но ще има ли и „справедливи“ заплати?
Ще ограничи ли новата методика поскъпването на храните, или ще остане само административен инструмент?
Държавата предлага нов подход за проследяване на цените на определени основни хранителни продукти чрез изчисляване на т.нар. „справедлива стойност“. Методиката е публикувана за обществено обсъждане и цели да покаже кога пазарната цена на дадена стока се отклонява съществено от икономически обоснованото ѝ ниво. Идеята обаче вече предизвика сериозен спор – дали така ще се постигне по-голяма прозрачност, или ще се създаде още една административна процедура, която няма да доведе до реално намаляване на цените.
Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев подчерта, че „справедлива цена“ не означава непременно ниска цена. По думите му това е стойността, при която продавачът е готов да предложи стоката, а клиентът – да я закупи. Според него методиката представлява сравнително мек вариант на административна намеса. В същото време той предупреди, че тя може да има реални последици, тъй като при значително отклонение от изчислената стойност могат да бъдат извършвани проверки, а при установени нелоялни търговски практики да последват и санкции.
Финансовият журналист Стефан Антонов постави под въпрос доколко една формула може да даде напълно обективна оценка за цените на българския пазар. Методиката съчетава движението на цените в България и европейския ценови паритет, като към тях се добавят разходи и определен марж. Според Антонов обаче пазарната среда вече е повлияна от множество фактори – цените на петрола, бюджетните дефицити и общата инфлационна динамика в Европа. Затова според него административно изчислената стойност не може автоматично да бъде определяна като по-справедлива от пазарната цена.
Предупреждението е и за възможен обратен ефект. Ако държавата окаже прекомерен натиск за ограничаване на цените, това може да доведе до намаляване на предлагането, ограничаване на инвестициите и в крайна сметка до нов натиск върху цените. Според Антонов по-ефективният подход в инфлационна среда е държавата да създава условия за по-голямо предлагане и по-лесна работа на бизнеса, вместо да увеличава административните изисквания.
Критики отправи и председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. По думите му методиката няма сама по себе си да промени цените, а по-скоро ще даде нов начин за измерване на вече съществуваща информация. Той постави въпроса дали формулата отчита реалните разходи на производителите. Като пример посочи млекопроизводството, където разходите за производство са се увеличили, докато изкупната цена на суровото мляко според него не е претърпяла съответната промяна. Зоров посочи и значителни разлики между цените на отделните етапи по веригата и настоя за реални действия, а не само за нови изчисления.
Показателен е примерът със сиренето. При цена на едро в България от 5,62 евро и средна цена от 9,20 евро в референтните европейски държави методиката изчислява локална себестойност от 6,91 евро, европейски ценови паритет от 8,50 евро и крайна „справедлива стойност“ от 7,71 евро. За производителите обаче остава въпросът доколко подобна формула може да отчете качеството, произхода, реалните разходи и спецификата на българското производство. Прекомерният стремеж към най-ниската възможна цена може да се окаже за сметка именно на качеството и на местните производители.
И тук възниква по-големият въпрос – дали след „справедливите цени“ на продуктите правителството ще заработи и за „справедливи заплати“. Защото цената на храните е само едната страна на проблема. Ако държавата иска реално да повиши покупателната способност на домакинствата, ограничаването или проследяването на цените трябва да върви заедно с политики за доходите, производителността и конкурентоспособността на икономиката. В противен случай дори „справедливата“ цена може да остане непосилна за хора, чиито доходи не растат със същото темпо.
