Иво Сиромахов: Българският библиотекар живее с 1333 лева или иначе казано с двудневната заплата на един депутат
Писателят и сценарист Иво Сиромахов публикува нов остър коментар в социалните мрежи, насочен срещу държавната политика към културата и особено към състоянието на българските библиотеки. По думите му секторът е оставен на самотек повече от десетилетие, а професионалистите, които съхраняват книжовното наследство, са поставени в унизително положение.„Заплата на библиотекар – 1333 лева. Депутатът ги взима за два дни“
Сиромахов привежда конкретни данни: средната заплата на библиотекар у нас е 1333 лева, сума, която е близка до минималните прагове в страната и несъотносимa към изискванията за квалификация, умения и обществена роля на професията. В същото време народните представители получават възнаграждение, което надхвърля месечния доход на библиотекар само за два работни дни.
„Месечната заплата на един библиотекар е колкото един безполезен български депутат получава за два дни. Два дни!“, пише с възмущение авторът и подчертава контраста между труда в библиотеките и привилегиите в Народното събрание.
Книжовният стандарт от 2014 г. – норматив, който държавата игнорира.
Писателят обръща внимание и на един почти забравен, но действащ нормативен документ – библиотечния стандарт, приет от Министерството на културата през 2014 г. Според него държавата е длъжна ежегодно да осигурява 100 нови книги на всеки 1000 жители. При население около 6 милиона души това означава 600 000 нови книги всяка година, които трябва да бъдат закупени със средства от бюджета.
„Това е закон. Не е мнение, не е препоръка, не е пожелание. Това е ангажимент, който държавата е поела и който погазва с години“, подчертава Сиромахов. Той поставя въпроса дали има институция, която изобщо следи за прилагането на стандарта, или всичко е оставено на хартия, както много други културни политики.
„Лицето на народа са казиното, заложната къща и бързите кредити“
В публикацията си авторът прави и по-широк социален коментар. Според него ценностните ориентири на обществото се изместват драматично, а държавата не само не се противопоставя на това, но и със своята пасивност го насърчава.
„Лицето на нашия народ днес са казиното, заложната къща и фирмата за бързи кредити. Такива са потребностите на обществото.“ – пише сиромахов с горчивина, подчертавайки символичната подмяна на духовността с лесна зависимост, дълг и социална уязвимост.
Политическа класа без отношение към книгите.
В типичния си директен стил Сиромахов атакува и политиците: „240-те народни представители общо през живота си не са прочели и сто книги“, коментира той. Според него именно липсата на културни навици, интерес към литературата и елементарно уважение към знанието стои в основата на неглижирането на библиотеките.
Авторът е категоричен, че депутатите не просто не разбират проблема – те дори не подозират за неговото съществуване, защото живеят в среда, далеч от реалните нужди на хората, занимаващи се с култура.
Призив към обществото: „Отидете в библиотека, вижте как живеят хората там“Сиромахов завършва публикацията си с апел към гражданите да се обърнат към книжовността – не като абстрактна ценност, а като основание за съществуване на една нормална държава. Той призовава хората да посетят библиотека, да разговарят с библиотекарите, да видят в какви условия работят и каква е перспективата за духовното наследство, което би трябвало да оставим на следващите поколения.
„Отидете и вижте какво остава след нас – хазартни зали, дългове и една държава, в която никой не се интересува от книгите.“
