На 20 юни 1975 г. се ражда легендата – „Челюсти“. Половин век по-късно филмът на Стивън Спилбърг не просто остава киношедьовър, а и основополагащ камък за съвременната филмова индустрия. Той е първият голям летен блокбъстър, печели над 100 милиона долара и вдъхновява бъдещи хитове като „Междузвездни войни“ и „Джурасик парк“. А също така – поражда траен страх от морето.
Актьори, които още ги е страх от водатаРичард Драйфус, в ролята на морския биолог Мат Хупър, признава, че никога повече не е влизал във вода след филма. За него „Челюсти“ разкрива една ужасяваща истина – колко малко знаем какво има под повърхността. „Всъщност не знаеш нищо“, казва той, вече на 77 години.
Първоначално отказал ролята, той впоследствие се връща при Спилбърг, уплашен от собственото си представяне в друг филм. Снимките на „Челюсти“ са кошмарни – от механичната акула „Брус“, която почти никога не работи, до снимките в открито море, които закъсняват със 100 дни и удвояват бюджета.Очарование и напрежение зад кулиситеДинамиката между тримата главни герои – Броуди, Хупър и Куинт – е в основата на успеха. Дълго се твърди, че между Драйфус и Робърт Шоу (Куинт) е имало напрежение, но Драйфус го отрича: „Това беше преувеличено за реклама. Робърт беше гений.“Шоу, известен с проблемите си с алкохола, заснема една от най-въздействащите сцени във филма – монолога за USS Indianapolis – с един дубъл, след провалена пияна вечер.
Музиката, която плаши повече от самата акула. Джон Уилямс композира незабравимата музикална тема само с две ноти – бам-бам. Спилбърг първоначално мисли, че това е шега, но ефектът върху зрителите е изключителен: „Първо чуваш акулата. Това ужасяваше хората до смърт.“Филмът, който създаде жанр и повлия на науката“Челюсти“ предизвиква огромен културен ефект – опашки пред кината, телевизионни реклами, сладоледи с формата на акула. Сценаристът Карл Готлиб отбелязва, че с премиерата се ражда идеята да се продава филм като събитие.Но филмът има и тъмна страна – вълната от страх, която повлиява на общественото отношение към акулите. Спилбърг сам признава през 2022 г., че съжалява за намаляването на популацията им в следствие на филма.
Писателят Питър Бенчли, автор на романа, е съавтор и на сценария, но с времето променя възгледите си. „Никога не бих написал отново тази книга“, признава той, след като разбира колко важни са акулите за океанската екосистема. До смъртта си той и съпругата му Уенди се посвещават на каузата за опазване на морската среда.
Документалният филм Jaws@50: The Definitive Inside Story разказва историята зад кадър и дълбокото въздействие на филма върху киното, природозащитата и масовата култура.
Днес, 50 години по-късно, „Челюсти“ остава символ – на страх, но и на преодоляването му. На огромен успех, но и на неочаквани последици. От механичната акула, която не работи, до незабравимия звук, който кара хората да изскачат от седалките си – това е филм, който се превръща в легенда. И в предупреждение:“Гледай го, преди да влезеш във водата.“
