Пенсионната система в криза: Търсят се спешни реформи
България е изправена пред сериозна криза в пенсионната си система, става ясно от изнесените данни по време на конференцията „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от Българската CFA асоциация. Според председателя на асоциацията и бивш министър на икономиката Николай Василев, първият стълб на пенсионната система – държавното обществено осигуряване – е в дълбока финансова криза и върви към катастрофа, ако не се предприемат спешни мерки. Казано с други думи парите за пенсии свършват!
По думите на Василев, за 2024 г. дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) възлиза на 11,8 млрд. лева, което е 5,53% от брутния вътрешен продукт на страната. Натрупаният дефицит за последните шест години е близо 50 млрд. лева, а за последните 26 години — над 103 млрд. лева. Това са средства, които биха могли да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, инфраструктура и икономика, подчерта той.
Увеличават се разходите, а не се правят реформи. Николай Василев посочи, че през годините на по-висок икономически растеж делът на пенсионните разходи е бил по-малък. В момента обаче все по-голяма част от бюджета отива за пенсии, без паралелно да се подобрява икономическата или социална среда. Според него най-големият риск за бъдещите пенсионери не е дали ще има пари, а че повишаването на пенсиите в условия на нестабилна система може да влоши още повече положението.
На фона на задълбочаващите се демографски проблеми — ниска раждаемост и застаряващо население — натискът върху пенсионната система ще нараства. Весела Караиванова, подуправител на НОИ, подчерта, че до 2070 г. населението на България ще спадне от сегашните 6,4 млн. до около 5,3 млн. души. През същия период се очаква значително увеличение на продължителността на живота — при мъжете с 11,7 години (до 82,8 г.), а при жените с 9,5 години (до 87,7 г.). Това автоматично ще доведе до по-дълъг период на изплащане на пенсии и съответно — по-високи разходи.
Отношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще се влошава. През 2023 г. това съотношение е 68,2%, а до 2060 г. се очаква да достигне 81,2%, преди леко да се подобри до 78,2% през 2070 г. Колкото по-високо е това съотношение, толкова по-трудно ще бъде пенсиите да се покриват от осигуровките на работещите.
Николай Василев предлага цялостна трансформация на пенсионния модел. Сред основните предложения са:
Увеличаване на възрастта за пенсиониране, в съответствие с нарастващата продължителност на живота;
Ограничаване на ранното пенсиониране, освен в строго определени случаи;
Увеличаване на вноските във втория стълб (универсалните пенсионни фондове) от 5% на 10%, за да се гарантира реална втора пенсия;
По-тясна връзка между платените осигуровки и размера на пенсията, за да се стимулира трудовата активност и официалната заетост;
Намаляване на дефицита в НОИ чрез по-ефективно управление на ресурсите и ограничаване на злоупотреби.
Остава обаче неясен един съществен въпрос — дали увеличението на вноските за втория стълб ще се осъществи за сметка на намалени вноски за първия стълб (което би задълбочило дефицита в НОИ), или чрез увеличаване на общата осигурителна тежест за работодатели и работници.
Караиванова обърна внимание и на юридическата страна на осигурителната практика. В момента Кодексът за социално осигуряване допуска правото на пенсия да възниква и при начислени, но не и реално внесени осигуровки — механизъм, който според нея защитава работниците от недобросъвестни работодатели. Това обаче поставя под въпрос устойчивостта и справедливостта на системата, тъй като държавата поема риска от невнесени осигуровки. По последни данни 325 хиляди души са осигурени върху максималния доход от 4130 лв.
Ако не се направят промени, до средата на века системата може да стане напълно нежизнеспособна. Пенсиите ще останат ниски, въпреки високите очаквания, а новите поколения няма да могат да разчитат на сигурна доходност след пенсиониране. Единственият път напред е откровен обществен дебат и политическа воля за цялостна и балансирана реформа, която да гарантира справедливост, устойчивост и предвидимост на пенсионната система.
