Международен екип учени откри над 1000 контейнера с ядрени отпадъци, изхвърлени преди десетилетия в Северния Атлантически океан. Новината бе съобщена от говорител на Френския национален център за научни изследвания (CNRS), цитиран от агенция ДПА. Експедицията е част от проекта NODSSUM (Nuclear Ocean Dump Site Survey Monitoring), чиято цел е да картографира зоните на подводни ядрени депа и да оцени екологичните рискове от тях.
Изследователският кораб „Аталанта“ (L’Atalante) отплава от френското пристанище Брест в средата на юни и навлезе в западната част на Атлантическия океан за четириседмична научна мисия. Екипът, състоящ се от 21 учени, използва най-съвременна технология – включително автономното подводно плавателно средство UlyX, оборудвано с 3D камери и сонар, за да идентифицира местоположенията на контейнерите и да взема проби от водата, морското дъно и морските организми.
Според налични исторически данни различни държави – включително страни от Европа и Северна Америка – са изхвърляли ядрени отпадъци в Атлантическия океан в периода между 1950 и 1990 г. Практиката е била мотивирана от убеждението, че големите океански дълбочини и геоложката стабилност на морското дъно представляват относително безопасно място за депониране. Официално, подобна практика е забранена с международно споразумение от 1993 г., но според експертни оценки до този момент в Северния Атлантик са били изхвърлени поне 200 000 контейнера на дълбочини между 3000 и 5000 метра.
Днес обаче остава неизвестно къде точно се намират по-голямата част от тези отпадъци, какво е тяхното състояние и дали са групирани или разпръснати. Поради липсата на точни координати, учените се фокусират върху район, за който се предполага, че съдържа близо половината от изхвърлените контейнери.
Ръководителят на мисията Патрик Шардон посочва, че макар контейнерите да са проектирани да издържат на екстремното налягане на дълбочините, те не могат напълно да задържат радиоактивните вещества, част от които вероятно вече са започнали да се изпускат в околната среда. По думите му, радиоактивността на повечето материали ще се разсее в рамките на около 400 години, но въздействието върху морската флора и фауна остава обект на тревога.
Първоначалните проби и данни от мисията ще бъдат анализирани през следващите месеци, като очакванията са те да дадат по-ясна представа за степента на замърсяване и потенциалния риск за морските екосистеми и човешкото здраве чрез хранителната верига.
