Антарктида – най-суровият и изолиран континент на Земята – днес приютява единствено изследователски станции и временни експедиции. Но в далечното минало този замръзнал свят е бил неузнаваемо различен. Геолозите смятат, че преди милиони години континентът е бил покрит с дъждовни гори, блата и е обитаван от динозаври. Далеч преди да се превърне в ледената пустош, която познаваме днес, животът е процъфтявал там.
Въпреки това, когато древните хора започват да се разселват от Африка, Антарктида вече е била прекалено студена и недостъпна, за да поддържа човешко присъствие без съвременна техника. Няма категорични доказателства, че преди новата ера или през Средновековието някой е достигал южния континент. Но легендите понякога разкриват неочаквани пътища.
Съществува маорска легенда за полинезийския мореплавател Уи-те-Рангиора, който, според преданията, достигнал „мъгливо и тъмно място, което не е виждало слънце“ още през VII век с кораба си „Те Иви о Атеа“. Описаната в мита ледена, безжизнена земя кара някои съвременни изследователи да предполагат, че Рангиора може да е стигнал до южните ледени води, а дори и до самия континент. Историческата наука обаче потвърждава първото наблюдение на Антарктида едва през 1820 г., когато руският изследовател Тадеус фон Белингсхаузен съобщава за „айсберг с изключителна височина“.
В следващите десетилетия и векове континентът постепенно се превръща в сцена на дръзки научни експедиции, много от които – с фатален край. Ето защо едно неочаквано откритие от 1985 г. продължава да поражда повече въпроси, отколкото отговори.
На 7 януари 1985 г., в 16:35 ч., чилийският учен Даниел Торес Наваро, професор по биология и естествени науки в Чилийския университет, провежда теренни изследвания на плажа Ямана, разположен на крайбрежието на Кейп в Антарктика. Докато събира морски отломки, вниманието му е привлечено от нещо необичайно — череп, частично заровен в пясъка и скалите. Виждала се само горната част – парието-окципиталната област, докато лицевата и челната част били скрити под земята. Повърхността на черепа била зеленикава, покрита с микроводорасли.
Откритието е шокиращо — човешки останки на континент, където дотогава не е намиран нито един такъв фрагмент. При по-нататъшно търсене са открити два максиларни фрагмента със запазени зъби, но липсвали двата централни резеца. Не били открити нито челюст, нито прешлени, нито други части на тялото.
Първоначалният анализ показва, че черепът принадлежи на млада жена. По-късни проучвания и връщания на мястото водят до откриването на още кости, включително бедрена кост, разпръснати на различни места по плажа. Това подсказва, че тялото е било разкъсано и разнесено от природни сили или животни. Екипът на Торес Наваро приема, че останките принадлежат на една и съща личност и са били „широко разпръснати“ по Ямана Бийч.
Датирането на костите показва, че жената е починала между 1819 и 1825 г. — т.е. около времето, когато Антарктида е била „официално“ открита за първи път от европейци. Но как човек, особено жена, се е озовал там при тези сурови условия?
Торес Наваро изказва няколко хипотези:
Най-вероятно, според него, жената е била част от екипаж на ловци на тюлени – хора, които още в началото на XIX век започват да експлоатират богатствата на Южния океан. Може би е пътувала с тях като помощник, или дори в ролята на готвачка или спътница – обичайна, макар и рядко документирана, практика за онези времена. По неясни причини тя може да е загинала на място или да е била изоставена.
Друга възможност е, че тя е починала на кораб и тялото ѝ е било погребано в морето — обичайна практика по онова време. Мощните течения и бурни вълни може да са отнесли трупа до брега, където тялото е било нападнато от местни лешоядни птици — гигантски буревестници, поморници, доминикански чайки и снежни хионки. Те вероятно са разнесли костите, довеждайки до изчезването на челюстта и резците, както и до пръсването на останките.„Независимо от последователността на събитията, до днес са открити само останките, споменати тук“, заключава ученият.
Случаят остава неразгадана мистерия – древна, самотна следа от човешко присъствие на място, където човек не би трябвало да е стъпвал преди два века.
Може би никога няма да узнаем цялата история – коя е била тази млада жена, как е стигнала до края на света и защо костите ѝ са останали самотни в леда. Но именно в подобни неразкрити загадки живее магията на изследванията – че понякога дори един череп, полускрит в пясъка, може да отвори врата към напълно неизвестно минало.
източник: BBC
