КЗК удари две фирми за подвеждащо „масло“ с палмово масло и свинска мас
Комисията за защита на конкуренцията наложи санкции в общ размер на 309 689 евро на две български дружества заради подвеждащо предлагане на продукт като масло, въпреки че лабораторни анализи показват, че той е произведен почти изцяло от немлечни мазнини. Решението е взето след производство, образувано по искане на дружеството „Ростар БГ“ ООД.
Най-голямата санкция е наложена на „Клас фуд“ ЕООД – 186 319.87 евро, докато „Алфа СД“ ООД е глобено с 123 369.62 евро. Според КЗК двете компании са нарушили разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, като са предоставяли невярна информация за съществените характеристики на предлагания продукт.
Проверката установила, че на българския пазар е разпространяван продукт с наименование „Deutsche Markenbutter“, представян пред потребителите като масло. Лабораторните изследвания обаче показали, че съдържанието му се състои от над 95% немлечни мазнини, сред които палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас.
От КЗК подчертават, че според действащите европейски и национални стандарти маслото е млечен продукт, произведен изцяло от мляко. Именно поради това използването на наименованието „масло“ за продукт с преобладаващо съдържание на растителни и други немлечни мазнини представлява сериозно заблуждение за потребителите.
Според антимонополния регулатор подвеждащият ефект е бил допълнително засилен чрез използването на обозначението „Deutsche Markenbutter“ – наименование, свързвано с утвърден немски стандарт за качество при производството на краве масло. То е добре познато на българския пазар и традиционно се асоциира с високи изисквания към суровините и производствения процес.
От комисията отбелязват, че продуктите с това обозначение имат дългогодишно присъствие у нас и висока степен на разпознаваемост сред потребителите. Именно затова използването на подобно наименование при продукт с коренно различен състав може съществено да повлияе върху избора на клиентите и да им създаде погрешна представа за качеството и произхода му.
Случаят е поредният пример за засилен контрол върху хранителния сектор и подвеждащите търговски практики. Решението на КЗК изпраща ясен сигнал към производителите и търговците, че представянето на продукти с невярна информация за техния състав няма да бъде толерирано, особено когато става въпрос за основни хранителни стоки, които ежедневно присъстват на трапезата на българските потребители.
