Зимният Кръстовден, какво да направим за късмет
Днес, 5 януари се отбелязва Попова Коледа, наричана още Зимен Кръстовден, Кръстци или Водокръщи. С този ден завършва периодът на т.нар. мръсни дни или некръстни дни, започващи от Коледа (25 декември), когато според християнските вярвания Иисус Христос все още не е приел Светото кръщение.
Основният смисъл на празника е пречистване – чрез силата на Кръста се прогонват зли сили, болести и същества от отвъдното, а светът се подготвя за Богоявление. В църквата се извършва богослужение, при което се освещава вода. След това свещеникът обикаля домовете и ги ръси с светена вода и китка босилек, за да донесе здраве, закрила и благоденствие. В замяна стопаните дават паричка. Оставят се още бяла и червена вълна, от които се правят мартеници.
Според народните вярвания, ако на Кръстовден замръзне босилекът, годината ще е плодородна. Смята се, че животните и птиците проговарят, а реки и потоци спират за миг, за да се пречистят. Ако вечерта звездите са ярки, ще има здрави агънца и добра стопанска година.
На 6 януари – Йордановден, кръстът се хвърля в река или водоем. Обредната трапеза на Кръстовден е постна, а имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
Вярва се, че на Кръстовден животните и птиците проговарят с човешки глас, но човек не бива да ги подслушва, защото това носи нещастие.
Според поверието реките и потоците спират за миг, за да се прочистят преди голямото кръщение на Христос.
Ако вечерта на 5 януари звездите са ясни и ярки, през годината ще се родят здрави и много агънца.
Смята се, че светената вода от този ден има особена лечебна и предпазваща сила и пази дома от болести и зло.
Оставената бяла и червена вълна от попа носи здраве и късмет, когато от нея се направят мартеници.
Всички тези поверия отразяват народната вяра, че Зимният Кръстовден е силен магичен и преходен ден, който подготвя света за Йордановден и новото начало.
