Антикорупционна буря в Украйна: незабавни арести на високопоставени лица
Докато държава във война прочиства институциите си, в България борбата с корупцията все още тъпче на място.
Само дни след като украинският президент Володимир Зеленски подписа спешни промени в закона, възстановяващи независимостта и правомощията на антикорупционните органи, в страната последваха зрелищни арести на ключови фигури от властта. Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) задържаха депутата от управляващата партия „Слуга на народа“ Олексий Кузнецов, бившия губернатор на Луганска област и наскоро назначен шеф на администрацията на Мукачево – Серхий Гайдай, както и бизнесмена Владислав Марченко.
Според разследващите, тримата са злоупотребили с публични средства чрез фиктивни и завишени обществени поръчки за доставка на FPV дронове и системи за електронно заглушаване. Част от договорите били с надценка от десетки хиляди долари – при един от тях сумата е достигнала почти 80 000 долара. До 30% от сумите са били прибирани под масата като подкупи.
Украйна реагира бързо на опит за подкопаване на антикорупционната независимостТези арести бяха възможни, след като Зеленски отмени спорен закон, който временно постави НАБУ и САП под контрола на главния прокурор. Въпреки че този контрол на теория просъществува само няколко дни, решението предизвика бурни реакции сред украинското гражданско общество, международните партньори и медии. Президентът бе принуден да се откаже от опита за централизация и бързо върна независимостта на ключовите антикорупционни структури.
Украйна е държава, която води изтощителна война за своето оцеляване, при това под ежедневен военен, икономически и психологически натиск. И все пак демонстрира политическа воля да отстоява върховенството на закона и да дава реални резултати в борбата с корупцията. Отново се доказва, че натискът отдолу и ясното гражданско недоволство могат да доведат до бързи промени – дори при изключително тежки условия.
На този фон България, като стабилен член на Европейския съюз и НАТО, изглежда парализирана по темата „корупция по високите етажи на властта“. Въпреки десетилетия на доклади от ЕК, препоръки от САЩ, съмнения за зависимости и злоупотреби с еврофондове – реални резултати липсват. Политическата класа често говори за съдебна реформа и антикорупционни механизми, но в практиката инициативите са или блокирани, или обезсилвани чрез законодателни хватки и процедурни трикове. В страната няма нито един осъден министър, премиер или висш държавен служител от последните години – факт, който контрастира рязко с действията на Украйна в разгара на война.
Показателно е, че в разкъсвана от война Украйна институциите се мобилизират за реална борба с корупцията, докато в България такава битка изглежда симулирана. Това е не просто политически, а цивилизационен проблем – избор между истинско правосъдие и фасадна демокрация.
