Китай запали изкуственото слънце.
Докато Европейският съюз продължава с екологичните регулации и въвеждането на куп мерки, голяма част от които доста спорни, китайският токамак HL-3 достигна рекордни температури, доближавайки се до същински термоядрен синтез.
Китай направи поредна крачка към създаването на „изкуствено слънце“ – амбициозен проект, чиято крайна цел е овладяването на термоядрения синтез, технология, която наподобява процесите във вътрешността на истинските звезди. В нова серия от експерименти, китайският токамак Huanliu-3 (HL-3) в град Чънду постигна температура от над 100 милиона градуса по Целзий, преминавайки ключовата „бариера на двойното нагряване“ – едновременно при електронната и йонната плазма.
Съоръжението, въведено в експлоатация през декември 2020 г. под името HL-2M, беше значително модернизирано през 2023 г. и получи новото си название – HL-3. Подобренията включват усъвършенствана микровълнова система за нагряване на електронния сноп, както и редица конструктивни обновления, които позволиха йонната плазма да достигне безпрецедентните 117 милиона градуса по Целзий – нов световен рекорд за термоядрен синтез, постигнат от човечеството. Преди това само южнокорейският токамак KSTAR беше надхвърлил границата от 100 милиона градуса.
По думите на Чжун Булу, главен конструктор на HL-3, постигнатите резултати не само демонстрират ново ниво на ефективност, но и показват, че китайската програма навлиза във фаза на „плазмено горене“ – решаващ етап по пътя към осъществяването на самоподдържаща се термоядрена реакция.
Все още обаче най-голямото предизвикателство остава стабилното задържане на високата температура за продължителен период – ключово условие за стартиране на непрекъснат термоядрен процес, какъвто се случва в сърцевината на звездите. Макар резултатите да са обещаващи, следващата фаза ще изисква още по-прецизни технологии, нови материали и системи за контрол.
Планира се нова модернизация на HL-3, която може да постави основите на бъдещ термоядрен пробив – първия в света реактор, който ще произведе повече енергия, отколкото е необходима за поддържане на реакцията. Ако това бъде постигнато, човечеството ще бъде една стъпка по-близо до мечтата за безопасна, чиста и практически неизчерпаема енергия – енергията на звездите, пренесена на Земята.
