Антибиотиците вече не действат: България с тревожен рекорд в ЕС
България заема първо място в Европейския съюз по устойчивост на опасната бактерия Klebsiella pneumoniae към едни от най-силните антибиотици. Тревожните данни за 2025 г. показват, че резистентността към карбапенеми – лекарства, използвани при тежки бактериални инфекции, достига 69%. Това означава, че при близо седем от десет изследвани случая бактерията не се повлиява от този клас медикаменти. Данните бяха съобщени от доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност към НЦЗПБ.
Още по-сериозна е ситуацията с Acinetobacter baumannii – микроорганизъм, който често причинява тежки инфекции в болнична среда. Устойчивостта му към карбапенеми в България достига 92%, като по-високи показатели се отчитат единствено в Гърция и Хърватия – около 95%. Влошава се и ситуацията със Streptococcus pneumoniae. За последните пет години резистентността на бактерията към еритромицин е нараснала от 17% на 41%, а към оксацилин – от 11% на 23%.
Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията общият показател за антимикробна резистентност в България достига 58,6% при медиана за европейските държави от 21,8%. Една от основните причини е прекомерната и неправилна употреба на антибиотици. Според данни на Европейската обсерватория за здравните системи потреблението у нас през 2023 г. е достигнало 26,3 дневни дефинирани дози на 1000 души население – приблизително 30% над средното за ЕС. Между 50% и 80% от антибиотичните предписания в извънболничната помощ се оценяват като ненужни или неподходящи. Допълнителен проблем са инфекциите, придобити по време на болнично лечение. По данни на ECDC около 3,7% от изследваните пациенти в българските болници са били с инфекции, свързани с медицинското обслужване. Експертите предупреждават, че недостатъчната хигиена, пропуските в контрола на инфекциите и неправилното предписване на лекарства създават условия за разпространение на устойчиви микроорганизми. Особено опасно е, че при част от тези инфекции възможностите за ефективно лечение вече са силно ограничени.
В опит да бъде овладяна тенденцията България прие Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Тя предвижда по-добър контрол върху употребата на антибиотици както в хуманната, така и във ветеринарната медицина, засилване на болничната хигиена, наблюдение на резистентните бактерии и повишаване на информираността. Експертите настояват и за ясни правила при предписването на медикаменти, така че най-силните антибиотици да се запазят за случаите, в които действително са необходими.



