Кабинетът залага 9 млрд. евро нов дълг и мащабна административна реформа през 2027 г.
Проектобюджетът за 2027 г. предвижда приходи от над 51 млрд. евро и разходи, достигащи близо 56 млрд. евро. Заложеният бюджетен дефицит е 3,5% от брутния вътрешен продукт, а икономическият растеж се очаква да бъде 2,5%. Финансовата рамка беше представена в УНСС от премиера Румен Радев и вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев. Това е първият целогодишен държавен бюджет, изготвен изцяло в евро.
Правителството си поставя за задача да овладее нарастващите публични разходи и да намали дефицита, без да ограничава социалната подкрепа и доходите на гражданите. Според прогнозите инфлацията през 2027 г. ще бъде около 4%, безработицата ще се задържи на 3,4%, а държавният дълг ще достигне 31,4% от БВП. Предвижда се страната да поеме нов дълг в размер на близо 9 млрд. евро. Кабинетът заявява амбиция дефицитът да падне под 3% до 2028–2029 г., а разходите да бъдат ограничени до под 40% от БВП.
При представянето на финансовата рамка Румен Радев определи състоянието на публичните финанси като сериозно предизвикателство. Той посочи натрупани задължения към общините и Агенция „Пътна инфраструктура“, както и предстоящи плащания по лихви. По думите му неизплатените задължения към общините са около 1,8 млрд. евро, а към АПИ – приблизително 770 млн. евро. Премиерът сравни наследеното финансово състояние с „тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта“, като подчерта, че основната задача на правителството е да обърне тази тенденция.Една от най-съществените промени е предвидената административна реформа. В рамките на три години държавният сектор трябва да бъде оптимизиран с над 5000 щатни бройки. В МВР съкращенията ще засегнат близо 2000 позиции, като сред мерките са освобождаване на служители, които едновременно получават пенсия и заплата. Административните структури ще бъдат намалени от 260 на 220, а ръководните длъжности – от 1868 на 1723. В публичните предприятия броят на членовете на управителните бордове ще бъде сведен от петима на трима. Радев уточни, че реформата няма да представлява механично съкращаване на персонал, а преструктуриране и оптимизация.
Сериозен акцент в бюджета е поставен върху доходите и подкрепата за семействата. Минималната работна заплата се предвижда да стане 660 евро, а възнагражденията на педагогическите специалисти да се увеличат с 5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени със 7,8% от 1 юли 2027 г., като за целта са заложени допълнителни 552,6 млн. евро. Максималната пенсия ще достигне 1874 евро, а линията на бедност ще бъде 443 евро. Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се увеличава на 450 евро. Предвидени са още 72,5 млн. евро за подкрепа на семействата, като девет от общо 12 вида социални помощи ще бъдат увеличени. Месечният лимит на ваучерите за храна също се повишава – до 200 евро.
Допълнителни средства са предвидени за здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса ще получи още 493 млн. евро, а за възнагражденията на лекарите специализанти са осигурени допълнителни 30 млн. евро. Заплатата на специализантите, приети по държавна поръчка, ще бъде 1900 евро, а възнагражденията на останалите ще се увеличат с 350 евро. За изграждането на Националната детска болница са предвидени 50 млн. евро, както и още 48 млн. евро за увеличаване на капитала ѝ. В образованието ще бъдат насочени 36 млн. евро повече за безплатни учебници от първи до 12. клас, стипендиите на гимназистите ще нараснат с 20%, а за професионално и техническо обучение са заложени допълнителни 10 млн. евро. Предвидени са и 27,3 млн. евро за студентски столове и ремонти на общежития.
Отбраната, инфраструктурата и инвестициите също са сред приоритетите на кабинета. Разходите за отбрана ще достигнат 2,23% от БВП, като капиталовите средства за сектора се увеличават с 418 млн. евро спрямо 2026 г. Общите капиталови разходи в бюджета се очаква да достигнат 6 млрд. евро. За проектиране на инфраструктурни обекти са предвидени рекордните 65 млн. евро, а правителството възнамерява да използва публично-частни партньорства за ускоряване на строителството на магистрали и други ключови обекти. За насърчаване на инвестициите са заложени 60 млн. евро, а за развитие на индустриалните зони и паркове – допълнителни 51 млн. евро. Проектобюджетът предстои да бъде обсъден със социалните партньори и разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да продължи процедурата по приемането му.
