Гренландия и Антарктида губят рекордни количества лед, морското равнище се покачва
Гренландия и Антарктида са загубили общо около 12,5 трилиона тона лед от 1979 г. насам, а това е допринесло за повишаване на глобалното морско равнище с приблизително 3,2 сантиметра. Това показва мащабно научно изследване, публикувано в списанието Scientific Data и цитирано от Euronews. Анализът обхваща повече от четири десетилетия сателитни наблюдения и проследява промените в двата най-големи ледени щита на планетата.
Данните показват, че през 70-те, 80-те и началото на 90-те години ледените щитове са били сравнително стабилни. След това обаче започва трайно ускоряване на загубата на лед, като най-същественото увеличение е отчетено през периода 2010–2019 г. Около 84% от загубената ледена маса е свързана с по-силното отделяне на лед в океана, докато останалите 16% се дължат на процеси по повърхността на ледените щитове.
Според изследователите по-топлите океански води играят ключова роля за процеса. Те могат да разяждат леда отдолу и по краищата на ледниците, като ускоряват движението им към морето. В Гренландия например ледникът Якобсхавн на места се оттегля с до 50 метра дневно. Учените отбелязват, че промените са свързани както с повишаването на температурите на въздуха, така и с затоплянето на океаните.
Загубата на лед вече има измерим ефект върху крайбрежните райони. Изчисленията сочат, че всеки сантиметър покачване на морското равнище може да изложи още около 2–3 милиона души на риск от ежегодни крайбрежни наводнения. Макар между 2020 и 2023 г. темпът на загуба на лед временно да се е забавил, авторите посочват, че това вероятно се дължи на краткосрочни метеорологични условия, а не на обръщане на дългосрочната тенденция.
Изследването разширява историческите данни, като проследява промените в Антарктида до 1979 г., а в Гренландия – до 1972 г. Учените предупреждават, че ледените щитове реагират бавно на климатичните промени и последиците от затоплянето могат да се проявяват десетилетия наред. Това означава, че загубата на лед може да продължи и след ограничаване на глобалното затопляне, тъй като системите имат продължителна реакция към вече настъпилите промени.
