Съветското наследство отново разпалва спор между Русия и Европа
Паметниците на Червената армия и наследството на съветската епоха продължават да предизвикват остри спорове в Европа. В Полша, балтийските държави и Украйна през последните години се засилват процесите по премахване или преместване на монументи, свързани със съветското управление и военно присъствие. В същото време Русия защитава тези паметници като част от собствената си интерпретация на Втората световна война, а в Сърбия продължават да се реализират нови мемориални инициативи, свързани с историческата памет и военните жертви.
Последният повод за дипломатическа реакция от Москва е премахването на монумент на войници от Червената армия в полския град Битом. Разрушаването е завършено на 4 септември, а руското Министерство на външните работи реагира остро на 15 септември. Властите в Битом обаче посочват конкретни технически причини за премахването – експертиза е установила сериозни повреди по бетонните и керамичните елементи, разрушени корнизи и отлепяща се минерална мазилка, която е създавала опасност за посетителите на гробището. Решението за демонтажа е издадено от строителния надзор.
Монументът се е намирал при военно гробище, където са погребани над 350 войници от Червената армия, загинали или починали по време на боевете през януари 1945 г. Именно това обстоятелство превръща случая в част от по-големия спор – дали премахването на съветски символи представлява преосмисляне на тоталитарното наследство или засяга и паметта за реално загинали хора. Руски представители представят разрушаването на паметника като отношение към историческата роля на СССР, докато полските власти посочват, че става дума за конкретен опасен обект, а не за премахване на самите гробове.
Различията в отношението към паметниците се виждат и извън Полша. В балтийските държави и Украйна премахването на съветски монументи се разглежда в контекста на дистанцирането от съветското минало и на промените в политиката на историческата памет. В Русия процесът върви в обратната посока – държавната реторика все по-често поставя победата над нацистка Германия в центъра на националната идентичност и използва наследството на Втората световна война в съвременния политически разказ. В Сърбия също има нови инициативи за изграждане и обновяване на мемориални пространства, включително договор от септември 2026 г. за изграждане на нов военен мемориал в Плочник.
Така паметниците се превръщат не просто в архитектурни обекти, а в част от продължаващия спор за това как Европа трябва да помни Втората световна война, съветския период и ролята на Червената армия. В Русия премахването на такива паметници се използва като аргумент в критиките към Полша, балтийските държави и Украйна. Споровете показват, че историческата памет остава активна политическа тема, в която едни държави демонтират символи на съветското минало, а други ги запазват, възстановяват или изграждат нови мемориални пространства.
