Суша, скъпо производство и слаб пазар: Тежка година за лозарите

Лозарите в Мелнишкия регион изпращат поредна трудна година, в която добрата реколта не гарантира по-добри доходи. Гроздоберът на белите сортове вече приключва, а започва прибирането на червените. Основният проблем обаче остава същият – трудният пазар и ниските изкупни цени на фона на постоянно увеличаващите се разходи за производство. Така дори при добра реколта стопаните все по-трудно могат да говорят за печалба.
При белите сортове изкупните цени в района са около 0,90 евро до 1 евро за килограм, а при някои достигат 1,10 евро. При червените сортове стойностите са по-ниски – около 0,60-0,70 евро за килограм при по-добрите сортове като мерло, каберне и Мелник 55. При прекупвачите цените могат да паднат и до около 0,50 евро. Според производителите това поставя част от стопанствата в ситуация, при която приходите едва покриват направените разходи.
Тази година добивите са добри и на места дори надхвърлят миналогодишните. По-високото количество грозде обаче само частично компенсира ниските цени. Разходите за труд, препарати, обработка на лозята, горива и напояване продължават да растат. Допълнителна трудност е и ограниченият брой купувачи. Част от винарските изби разполагат със собствени масиви, докато малките производители разчитат на по-ограничен пазар, частни клиенти и прекупвачи.
Ситуацията е толкова тежка, че за някои сортове може да се окаже икономически неизгодно дори прибирането на реколтата. Ако цената падне до 30-35 цента за килограм, разходите за бране и транспорт могат да се окажат по-високи от приходите. Тогава част от производителите могат да предпочетат да оставят гроздето необрано. Това би било пореден сигнал за задълбочаващите се проблеми в сектора и за липсата на устойчив пазар за продукцията.
Към икономическите трудности се добавя и климатът. Продължителните периоди на суша и редките валежи правят напояването все по-необходимо дори при винените сортове. Все повече лозари инвестират в капкови системи, но това е още един сериозен разход за стопанствата. Част от инвестициите могат да бъдат подпомогнати по различни програми, но за много производители значителна част от финансовата тежест остава за тяхна сметка. Така пред лозарите стои един и същ въпрос – как да запазят производството, когато разходите растат, а цената на труда им остава ниска.