Кръстовден е: Денят на Светия кръст и началото на есента

На 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен – един от значимите християнски празници. В народната традиция денят е известен и като Кръстовден или Гроздоберник и се свързва с края на лятото и началото на есента. Празникът напомня за силата на вярата, жертвената любов и победата на доброто над злото.
Историята на празника е свързана с царица Елена, майката на император Константин Велики. Според преданието тя предприела пътуване до Светите земи, за да открие кръста, на който бил разпнат Иисус Христос. При разкопки на Голгота били намерени три кръста – Христовият и тези на двамата разбойници. Тъй като не било възможно да се установи кой от тях е Светият кръст, бил направен опит чрез чудо да бъде разпознат.
Според християнското предание по това време покрай мястото преминавало погребално шествие. Когато един след друг кръстовете били допрени до ковчега на починалия младеж, нищо не се случило. При допира на третия кръст обаче младежът оживял. Така Христовият кръст бил разпознат и от този момент той се превърнал в символ на спасението, изкуплението, надеждата и победата над злото.
На Кръстовден в храмовете се извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция празникът се отбелязва със строг пост и молитва. В българския народен календар денят има и силно земеделско значение – тогава се освещава семето за бъдещата сеитба, а в много райони започва гроздоберът. Затова Кръстовден се възприема и като своеобразна граница между отиващото си лято и настъпващата есен.
Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана. На всички именици – здраве, светлина в дома, благоденствие и вяра! Нека Светият кръст бъде символ на надежда и сила през идващите дни.