Парламентът даде зелена светлина на защитата срещу „делата шамари“
Парламентът даде зелена светлина на законови промени, насочени срещу т.нар. „дела шамари“ (SLAPP) – съдебни производства, които могат да бъдат използвани като средство за икономически или репутационен натиск върху хора, упражняващи правото си на свободно изразяване и достъп до информация. Промените в Гражданския процесуален кодекс, внесени от Министерския съвет, бяха подкрепени със 173 гласа „за“, докато деветима депутати от „Възраждане“ се въздържаха.
Предвижда се създаването на специална глава в ГПК, която да даде възможност за по-бърза реакция при производства, за които има данни, че са заведени с цел сплашване или злоупотреба със съдебния процес. Сред предложените механизми е ранното отхвърляне на очевидно неоснователни искове, както и мерки при прекомерен размер на претенциите, множество паралелни производства, значителна неравнопоставеност между страните или други признаци на процесуална злоупотреба.
Правосъдният министър Николай Найденов подчерта, че защитата няма да бъде запазена само за журналисти и медии. Тя ще обхваща всички граждани и организации, които упражняват свободата на изразяване и правото на информация. По думите му целта е да се намери баланс между правото на защита на накърнени интереси и необходимостта съдебният процес да не се превръща в инструмент за натиск върху критични гласове.
По време на дебатите депутатите изразиха различни позиции. От ГЕРБ-СДС беше направено уточнението, че не всеки съдебен иск срещу журналист представлява „дело шамар“ и че трябва да се прави разграничение между легитимната защита на права и опитите за цензура. От „Възраждане“ предупредиха за риск от нарушаване на равнопоставеността между страните, докато от „Демократична България“ посочиха като примери знакови дела срещу медии и журналисти. От „Продължаваме Промяната“ определиха законопроекта като закъснял, но изразиха резерви към част от предвидените механизми.
Министър Найденов заяви, че законопроектът е резултат от многогодишна работа и че срокът за транспониране на европейската директива вече е изтекъл. Българските правила обаче са замислени с по-широк обхват от минималните изисквания на европейското законодателство. След приемането на първо четене предстои текстовете да бъдат разгледани и прецизирани преди окончателното им гласуване.
