Пенсионният праг се вдига: Някои държави вече се насочват към 70 години
Пенсионните системи в развитите държави са изправени пред сериозно изпитание през следващите десетилетия. Застаряването на населението и намаляващата раждаемост ще принуждават все повече страни да променят правилата за пенсиониране, като възрастта за излизане от пазара на труда постепенно ще се повишава. Според последния доклад на ОИСР „Pensions at a Glance“ за хората, които започват работа през 2024 г., средната стандартна пенсионна възраст се очаква да достигне 66,4 години за мъжете и 65,9 години за жените.
Данните показват колко бързо се променя демографската картина. През 2000 г. на всеки 100 души на възраст между 20 и 64 години в страните от ОИСР са се падали средно 22 души над 65 години. През 2025 г. съотношението вече е 33 към 100, а до 2050 г. се очаква да достигне 52 към 100. Това означава все по-голям натиск върху пенсионните системи, тъй като относително по-малко работещи ще трябва да осигуряват доходите на повече пенсионери.
Промените вече са факт в редица държави. Чехия и Словения постепенно увеличават пенсионната възраст до 67 години, а в Словакия условията за ранно пенсиониране са свързани с продължителността на живота. В дългосрочен план стандартната пенсионна възраст ще варира значително – от 62 години в Люксембург и Словения до 70 или повече години в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция. Именно тези тенденции показват, че по-дългият трудов живот вероятно ще се превърне в трайна характеристика на пенсионните системи.
Въпросът обаче не е само кога ще се пенсионираме, а и с какви доходи. ОИСР изчислява, че човек със средна заплата и пълна трудова кариера, който навлиза на пазара на труда, може да очаква нетна пенсия, равняваща се средно на около 63% от нетното му възнаграждение. При хората с доход около половината от средната заплата съотношението е по-високо – приблизително 76%. В някои държави като Естония, Ирландия, Южна Корея и Литва обаче очакваното заместване на дохода е под 40%.
Сериозен проблем остава и разликата между пенсиите на мъжете и жените. Средно жените в страните от ОИСР получават около 23% по-ниски пенсии от мъжете, макар че разликата постепенно намалява – от 28% през 2007 г. до 23% през 2024 г. Основните причини се трупат още по време на трудовия живот: различия в заетостта, работното време и заплащането, както и прекъсванията на кариерата заради отглеждане на деца и неплатени грижи.
Най-голямата разлика между половете е отчетена в Япония, където женските пенсии са с 47% по-ниски от мъжките. В същото време някои пенсионни системи се опитват да компенсират последиците от прекъсванията заради отглеждането на деца чрез пенсионни кредити. Според ОИСР подобни механизми могат да ограничат загубата на пенсионни права, а наследствените пенсии също намаляват разликата, тъй като жените представляват около 88% от получателите им.
Докладът показва, че бъдещето на пенсиите ще зависи не само от повишаването на пенсионната възраст, но и от начина, по който държавите ще адаптират системите си към новата демографска реалност. През последните години различни страни увеличават осигурителните вноски, променят формулите за изчисление, насърчават допълнителното пенсионно осигуряване или въвеждат по-силна защита за хората с ниски доходи. Основното послание е ясно: при застаряващо население и по-малко работещи пенсионната система ще изисква все по-дълъг трудов живот, по-високи вноски или по-голяма лична подготовка за годините след пенсиониране.
