Спекула преди еврото.
В навечерието на присъединяването на България към еврозоната търговците ударно повишиха цените на основни хранителни продукти, алармираха контролни органи и потребители. Хляб, месо, сирене, яйца и дори бутилираната вода поскъпнаха драстично в рамките само на две седмици – без икономическа логика и въпреки стабилните доставки и инфлационни нива.
Повод за резкия ценови скок стана публикуваният на 4 юни 2025 г. конвергентен доклад на Европейската централна банка, който официално потвърди, че България ще въведе еврото от 1 януари 2026 г. с фиксиран курс от 1.95583 лева за евро. Докладът отключи вълна от потребителски спекулации и паника, а част от търговците се възползваха от неувереността на гражданите, за да изпреварят преходния период с повишения на цените.
Според данни на Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, в периода между 3 и 17 юни са отчетени сериозни колебания в цените на стоки от така наречената „малка потребителска кошница“. Най-фрапиращ пример е поскъпване с 40% на определени марки минерална вода в рамките на десет дни. Цените на някои видове краве сирене също са нараснали с до 25%, а яйцата, маслото и прясното мляко са отбелязали средно поскъпване между 5 и 15%.
От НАП коментираха, че няма икономически или логистични основания за подобни ръстове. Няма промяна в ДДС ставките, няма прекъсвания по веригата на доставки, нито повишение в производствените разходи. „Това е класически пример на спекулативна стратегия – вдигане на цените под претекст за бъдеща валутна смяна“, заяви говорител на приходната администрация.
Комисията за защита на конкуренцията започна секторен анализ на ценовата динамика по цялата верига – от производителите и дистрибуторите до крайните търговци. Анализът ще продължи до началото на 2026 г., като целта е да се установи дали е налице координирано поведение или картелни практики. Ако такива бъдат доказани, търговците ги очакват сериозни санкции. В отговор на ситуацията Министерството на икономиката, НАП и КЗП обявиха съвместни проверки в над 150 търговски обекта в цялата страна. Мобилизирани са близо 800 инспектори, които ще следят не само цените, но и начина на обявяване на стойностите в двете валути – лев и евро. Нарушенията ще се санкционират по Закона за защита на потребителите и Закона за ограничаване на нелоялните търговски практики.
Подобно поведение не е без прецедент. При въвеждането на еврото в Хърватия през 2023 г. също се наблюдаваше краткосрочен скок в цените – основно в услугите и в някои хранителни продукти. ЕК и местните власти тогава приложиха схеми за публично обозначаване на коректните търговци („Честен конвертор“), както и допълнителен медиен надзор. България планира аналогичен подход – с кампания „Честно с еврото“, която ще стартира през есента.
Икономисти и експерти уверяват, че подобни ценови сътресения са временни. „В краткосрочен план част от търговците използват психологическата несигурност около еврото, но в дългосрочен аспект няма основание да се очаква хиперинфлация или драматично поскъпване“, казва доц. Георги Начев от Икономическия институт при БАН. По негови думи, въвеждането на еврото може дори да стабилизира ценовата система чрез премахване на валутния риск и облекчаване на транзакционните разходи.
В същото време потребителите остават изнервени от двойната тежест – и психологическия натиск от прехода към нова валута, и реалното покачване на цените. Синдикатите настояват за спешен пакет от компенсаторни мерки за уязвимите групи, както и по-строга държавна намеса, включително чрез временно замразяване на цените на ключови стоки.
Възможно ли е обаче пазарът да се саморегулира? Ако историята на еврозоната е индикатор, спекулациите се изпаряват бързо след реалното въвеждане на еврото. Очакванията са, че до пролетта на 2026 г. цените ще се стабилизират, особено ако контролът остане засилен и потребителите бъдат по-информирани и критични.
