В навечерието на ежегодните нестинарски игри, Сливенският митрополит Арсений отправи остро архипастирско послание до духовенството и миряните от Сливенската епархия, в което категорично осъди нестинарството като езическа и несъвместима с православието практика. Според него това явление, макар да се представя като традиция и дори да е признато от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, няма корени в християнската духовност, нито носи ценности, съответстващи на православната вяра.
Митрополитът подчертава, че нестинарството представлява подражание на древни езически ритуали от страни като Китай, Япония и Индия, както и от античния свят – Древна Гърция, където жреци и магьосници извършвали подобни огнени обреди в чест на езически божества като Аполон и Артемида. Той определя съвременното му българско проявление като „ординерно плагиатство“ на чужди, нехристиянски култове, при това комерсиализирано и превърнато в туристически атракцион.
Митрополит Арсений изразява дълбока тревога от това, че при тези ритуали често се използват православни икони и други християнски символи, което създава фалшивото впечатление, че нестинарството е част от християнската традиция. Според него това е заблуждение, което въвежда вярващите в духовна измама. В отговор, митрополитът налага категорична забрана нестинарските игри да започват от православни храмове и да се използват свети икони или други реликви в рамките на обредите.
Църквата, заявява той, отдавна е изразила ясно своето отрицателно отношение към подобни езически прояви. В посланието си митрополитът се позовава както на Свещеното Писание (Второзаконие 18:10-12), така и на апостолски и светоотечески канони (вкл. 71-во Апостолско правило и 83-то правило на св. Василий Велики). Той припомня, че „няма какво общо между светлина и тъмнина“ и че православната вяра не търпи компромиси с идолопоклонството.
Митрополит Арсений призовава духовенството и вярващите напълно да се въздържат от участие и дори от присъствие на нестинарските ритуали, а към организаторите отправя призив да се въздържат от използване на християнски символи и да не въвеждат в заблуждение себе си и околните. В духа на евангелската любов, той съветва вярващите да не осъждат хората, увлечени в тези обичаи, а да се молят за тяхното вразумяване и спасение.
Посланието на митрополит Арсений поставя остро въпроса за границите между културното наследство и религиозната автентичност. От една страна, нестинарството действително е признато от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно богатство на човечеството, тъй като съдържа елементи на локална традиция, устно предание и ритуална практика, запазена най-вече в с. Българи, Странджа. От друга страна, православната църква вижда в него остатък от дохристиянски, езически култове, който не е претърпял достатъчна трансформация, за да бъде приет като част от християнската духовност.
Действията на митрополит Арсений са част от по-широка тенденция в Православната църква към отстояване на догматичната и ритуална чистота на вярата. Подобни послания в миналото са отправяни и от други духовни водачи при опити за смесване на християнството с елементи на фолклор, шаманизъм или суеверие. В случая с нестинарството, противопоставянето е по-ясно изразено, тъй като ритуалът, въпреки външната употреба на християнска символика, не отговаря на нито една канонична форма на православно богослужение.
Този дебат отразява и по-дълбокото напрежение между съвременното светско разбиране за културна идентичност и традиция, и духовните граници, които религията чертае. Митрополит Арсений напомня, че за Църквата не всяка традиция е добра и не всяко „наследство“ е угодно Богу. Във времена, когато духовността лесно се редуцира до етнографска атракция, посланието му е предупреждение срещу подмяната на вярата с фолклорен спектакъл.
Словото на митрополит Арсений е категоричен апел за духовна чистота и яснота. То изразява не само отрицателното отношение на Църквата към нестинарството, но и нейното желание да предпази вярващите от смесване на религиозната вяра с езически и комерсиализирани практики. В един свят, в който културните ритуали често се превръщат в туристически продукти, митрополитът настоява, че духовността не може да бъде подменяна и че истинската вяра изисква разграничаване, последователност и вярност към преданията на Църквата.
източник: Сливенска епархия
