На 14 май 2025 г. парламентът прие решение със 131 гласа „за“, 55 „против“ и 15 „въздържали се“, с което възложи на министрите на финансите и на труда и социалната политика, НОИ, Комисията за финансов надзор и НАП, в срок от шест месеца да изготвят Пътна карта за реформи в пенсионната система. Срещу решението се обявиха партиите „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и един депутат от ГЕРБ-. От ПП-ДБ нямаше единна позиция – един депутат подкрепи предложението, четирима гласуваха против, а 15 се въздържаха.
Една от идеите, които ще се обсъждат, включва промени във втория стълб на пенсионното осигуряване, като се даде възможност на осигурените лица да избират между по-рисков или по-консервативен модел на инвестиране.
Предложението на ПП-ДБ изрично да се гарантира, че няма да има увеличение на осигурителната тежест, не беше подложено на гласуване.
По време на дебата депутатът от ГЕРБ Деница Сачева обясни, че не става въпрос за радикални промени, а за експертни предложения, насочени към борба със сивия сектор, по-добра събираемост на вноските и ясно разграничаване между социалното подпомагане и социалното осигуряване. Тя подчерта, че не се обсъжда увеличение на пенсионната възраст.От своя страна, Мартин Димитров от ПП-ДБ изрази опасения, че правителството е заложило повишаване на осигурителната тежест с общо пет процентни пункта (2+3) през 2026 и 2027 г., което според него е сериозен проблем. Колегата му Венко Сабрутев допълни, че предложената Пътна карта е насочена към „обедняване на българския пенсионер“ и поставя по-големи тежести върху гражданите и бизнеса.
Срещу евентуално увеличение на осигурителните вноски се обявиха и от „Възраждане“. Според техния представител Александър Койчев, това би навредило на конкурентоспособността на бизнеса и на покупателната способност на работниците.
От ДПС-Доган, Хасан Адемов защити идеята за повишаване на вноските, като подчерта, че в момента половината от разходите за пенсии се покриват от данъци. Той настоя, че е нужна политическа воля за постигане на по-справедлива пенсионна система, при която пенсиите да отговарят на приноса на осигурените лица.
„ДПС-Ново начало“ предложи в работната група да участват и представители на работодателите, синдикатите и независими експерти, както и министърът на труда да докладва ежемесечно за напредъка. Това предложение не беше включено в окончателното решение.
Решението на парламента да възложи изготвянето на Пътна карта за пенсионна реформа поставя началото на дългоочакван дебат за бъдещето на социалното осигуряване в България. Макар да липсва единна политическа воля и част от предложенията да предизвикват сериозни спорове – особено по темите за осигурителната тежест и пенсионната възраст – ясен е ангажиментът за преглед и подобрение на настоящата система. Предстоят шест месеца на експертни анализи, политически компромиси и обществени очаквания, от които ще зависи дали реформата ще доведе до устойчивост, справедливост и сигурност за бъдещите пенсионери.
