Темата за начина на плащане – дали в брой или с карта – продължава да предизвиква дебати в Европа. Последният месечен доклад на германската Бундесбанк поставя въпроса отново на дневен ред, като подчертава предимствата и недостатъците и на двата метода. Въпреки че в Германия все още около половината от всички транзакции се извършват в брой (по данни от 2023 г.), тенденцията е към все по-широко използване на цифрови методи. Все по-често се демонтират банкомати и се закриват банкови клонове, което предизвиква безпокойство у част от гражданите и политиците.
Според представително проучване от 2023 г., малко над една трета от германците настояват плащанията в брой да останат задължителна опция в магазините. Около 40% се обявяват против таксите за ползване на банкомати. Въпреки това, повечето не се застъпват категорично за активна защита на разплащанията в брой. Публичният дебат се изостря, особено в контекста на дигитализацията и потенциалните заплахи за цифровите системи.
Скандинавия: плащането в брой като гаранция за сигурност
В страни като Норвегия и Швеция безконтактните и картовите плащания са почти изцяло заместили банкнотите и монетите. Въпреки това, именно там се надигат тревожни гласове. След присъединяването си към НАТО, Швеция усилено се готви за възможни кризи – като прекъсване на електрозахранването или кибератаки, които биха блокирали цифровите разплащания. В този контекст правителството назначи специален представител – Денис Диукарев, депутат от партията „Шведски демократи“, който предлага задължително приемане на кеш в големите хранителни магазини и аптеките.
Активисти като бившия шеф на полицията Бьорн Ериксон, лидер на движението „Кешовите бунтовници“, настояват за връщане на парите в брой не само за храна и лекарства, но и за основни зимни нужди като гориво и облекло. Според него парите в брой са не просто ретро средство за плащане, а въпрос на демократично право и национална сигурност.
Нидерландия и Словакия: Държавна подкрепа за кеша
В Нидерландия министърът на отбраната Рубен Брекелманс призовава хората да поддържат кешови резерви, достатъчни за 3–4 дни, в случай че цифровите системи излязат от строя. Бившата финансова министърка Сигрид Кааг също настоява за запазване на ефективно снабдяване с пари в брой чрез банковата система. Словакия отива още по-далеч – от 2023 г. правото да се плаща с пари в брой е вписано в конституцията. Един от авторите на поправката, депутатът Милош Сврчек, подчертава нуждата от защита срещу евентуално задължително налагане на цифровото евро като единствена разплащателна форма.
Германия: Устойчив спад на кешовите плащания
Докато в някои страни парите в брой са конституционно защитени, в Германия делът им спада драстично. Бундесбанк документира значително намаление на кешовите транзакции от 2017 г. насам. Това поражда тревога у граждански движения като това на Хансйорг Щюцле, който е инициатор на петиция за законова защита на парите в брой в Европа. Според него инфраструктурата за кеш разплащане е застрашена от изчезване, ако тази тенденция продължи.
Швейцария: „Кешът е свобода“
В Швейцария гражданското движение „Кешът е свобода“ настоява за конституционно закрепване на швейцарския франк като национална валута и за задължително приемане на пари в брой от търговците. Въпреки че първоначалното предложение не беше одобрено от парламента, алтернативен текст, предложен от Федералния съвет, получи зелена светлина. Предстои референдум, който ще определи дали кешът ще бъде законово гарантиран в бъдеще.
Макар дигиталните плащания да предлагат удобство и бързина, кризисните сценарии, опасенията за поверителност и демократичните права мотивират все повече държави и граждани да настояват за запазването на парите в брой. Не става въпрос просто за навик или носталгия, а за баланс между технологичен напредък и устойчивост на системите. В тази динамична ситуация мнението на обществото ще играе ключова роля за бъдещето на разплащанията в Европа.
