АПИ плаща по 14 млн. лв. месечно за „безплатна“ пътна помощ
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е изплащала средно по 14 млн. лв. месечно за т.нар. „безплатна пътна помощ“, разкри в разследването си „Безпътна помощ“ Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ). По данни на организацията това прави около 170 млн. лв. годишно само за денонощна готовност, а ако подобни суми са плащани и по договорите от 2014 г. насам, общата стойност може да надхвърля 1 млрд. лв. Въпреки сериозния финансов ресурс, услугата никога не е била официално комуникирана към гражданите.
Според АКФ от 2025 г. АПИ е превъзложила дейността на „Юнит Асист“ ЕООД, а дружеството от своя страна е прехвърлило изпълнението на поне 11 подизпълнители. Собственикът на фирмата Юлиян Янков има над 15 присъди, включително за измами и кражба на автомобил чрез използване на влекач. Той е бил реабилитиран малко преди лицензирането на компанията, което е позволило тя да получи право да извършва дейност. От август 2025 г. всички 33 действащи договора за поддържане на републиканската пътна мрежа са насочили именно към „Юнит Асист“ услугата „безплатна пътна помощ“.
Договорите предвиждат средно по 140 лв. на час за поддържане на камион в 24-часова готовност, както и между 216 и 370 лв. за всяко изтеглено превозно средство според сезона и локацията. Свидетели от бранша твърдят, че има над 70 точки в страната с по два камиона в готовност. В същото време към ноември 2025 г. „Юнит Асист“ е разполагала с едва пет регистрирани камиона, а впоследствие са добавени още пет, което поставя под въпрос реалния капацитет за изпълнение на услугата без мащабно подизпълнение.
Разследването поставя и въпроса за институционална подкрепа. С писмо от януари 2026 г. АПИ е инструктирала областните дирекции на МВР при необходимост да се обръщат към телефоните на „Юнит Асист“, а според източници сигнали от 112 са били препращани към агенцията и оттам към същата фирма. Правният експерт на АКФ София Желева подчертава, че липсва законово основание държавен орган да пренасочва сигнали към конкретна частна компания, без това да е изрично регламентирано.
Допълнително тревожни са твърденията за натиск над конкуренти, опити за монопол, както и случаи, при които граждани са плащали за вече финансирана от държавата услуга или автомобилите им са били отвеждани до частни паркинги без съгласие. От АКФ съобщават, че АПИ е отказала достъп до подробна информация за плащанията и броя обслужени автомобили, въпреки официалните запитвания, като единствено е потвърдила съществуването на услугата, но е отрекла реални разходи по нея до момента.
