Игнажден – денят, който предсказва каква ще бъде годината
Игнажден се отбелязва на 20 декември и е един от най-важните зимни празници в българската народна традиция. Той символизира началото на новата година според народния календар и поставя началото на коледния празничен цикъл. Празникът съвпада с деня, в който православната църква почита свети Игнатий Богоносец, а според народните вярвания именно на този ден започнали родилните мъки на Божията майка.
Най-важният обичай на Игнажден е полазването. Първият човек, който прекрачи прага на дома – полазникът, се смята за орисник на цялата година. Ако той е добър, работлив и здрав, годината ще бъде благополучна и плодородна. Затова в много семейства предварително се уговаря кой да бъде първият гост, като за най-добра поличба се счита дете или млад човек.
Игнажден е известен и като „мръсен ден“, поради което се спазват редица забрани. Не се шие, не се пере и не се върши тежка работа, за да не се „заплете“ късметът. Нищо не бива да се изнася от дома, нито да се дава назаем, за да не излезе берекетът. Денят трябва да премине спокойно, с добри мисли и думи, защото се вярва, че такава ще бъде и цялата година.
С празника са свързани и множество гадания и поличби. Времето на Игнажден предсказва каква ще е годината – ясното небе вещае плодородие. Момите гадаят за бъдещия си съпруг, а орехите, разчупени по-късно, показват здравето и късмета на семейството. Огънят в огнището не бива да гасне, тъй като символизира живота и победата на светлината над тъмнината.
Трапезата на Игнажден е постна и с нечетен брой ястия. Задължително се слагат обредна пита, боб, сарми, жито, тиква или тиквеник, ошав, мед, чесън и орехи. Всяко ястие носи своята символика за здраве, изобилие и плодородие. Важно правило е нищо от храната да не напуска дома, за да остане късметът в семейството.
На Игнажден не се консумират месо, мляко и млечни продукти, тъй като празникът попада в периода на Коледните пости. Денят е време за смирение, подготовка и надежда – за по-добра, по-здрава и благодатна нова година.
